За „Български пощи” ЕАД и за някои особености на кв. „Вароша” в град Ловеч

Казвам се Камелия Ангелова и живея в кв. „Вароша”, град Ловеч

Почти през целия си съзнателен живот, а това са близо над 50 години.     Зарекла се бях, след като ме изгониха, пардон съкратиха от Община Ловеч като изпълняваща длъжността „Зам.управител на Фонда за приватизация и инвестиции” и 13 години общинска служба, да мълча и да не участвам в местните проблеми. Ама не издържах този път.

Преди месец и нещо разбрах от съседи, че ще закрият от 1 ноември 2015 година Пощенска станция 5503 в кв. „Вароша”, или както ние я знаем Клона на пощата във Вароша.

Бях смаяна, повечето от съкварталците до скоро също не знаеха за това смайващо решение на „Български пощи” ЕАД. По-нататък ще пиша без кавички имената на кварталите и дружеството, за да не утежнявам текста.

Направихме подписка, но май ще се окаже след дъжд качулка. Пощенската станция във Вароша обслужва хората от почти два квартала – Вароша и Дръстене, с къщи, разположени предимно по баири, по калдъръмени улички и дългата улица Васил Левски.

А, и изведнъж, пощенска станция във Вароша и Дръстене няма да има. За това приех като „безумно”, силно казано и като абсолютно необмислено, меко казано, решението на някои властимеющи.

В квартала хората са възрастни, повечето болни, има и доста инвалиди. Служителката Венета е изключително добра и човечна жена. Тича и зиме и лете. Най-смисленото, което разбрах по проблема със закриването на клона е, че Пощенската станция във Вароша била на загуба. Всъщност това се оказва и най-безсмисленият аргумент на Български пощи.

В град Ловеч почти всичко работи на загуба. Май няма предприятие от промишлеността да не е на загуба, ако има, се извинявам. Загубихме младите хора. Губим ежедневно и пенсионерите, върху които е упражняван геноцид, имайки предвид размерите на пенсиите им. Във Вароша преди години загубихме здравния пункт, после загубихме аптеката, след това загубихме тото пункта, предложението за отделяне на място за малко пазарче за зеленчуци пропадна някъде из институциите. На път беше да загубим и училище Панайот Пипков. Загубихме Младежкия дом, който поне на мене не ми става ясно за какво се използва вече, май щеше да има музей.

Никак няма да се учудя, ако скоро загубим и детската градина, и Покрития мост и Пенсионерския клуб. Та то деца почти няма, магазините и заведенията във Вароша бавно си загиват, пенсионерите са ни май на свършване, а Покритият мост се превърна в предизборен плакат.

През февруари 2015 година пише, цитирам от печата: „Приватизацията на „Български пощи“ не е заложена в програмата на правителството, още повече, че дружеството е в забранителния списък, категоричен е бил министър Московски. Той е коментирал, че заедно с вицепремиера Томислав Дончев са насочили своите усилия към това „Български пощи“ да стане бенефициент по европейските програми. Министър Московски е казал още, че в предишния си мандат екипът е работил, за да докаже на независимия регулатор необходимостта от държавна субсидия за „Български пощи“, „защото дружеството изпълнява предимно социална функция“ и е добавил, че това също е увеличение на приходите на пощенската компания.” – край на цитата.

Подкрепям това мнение, особено в частта за социалната функция. Заради това ми се иска, преди да се решават важни за града и Вароша с Дръстене въпроси, свързани със социалните функции на дадени обекти това да се подлага на срещи и разисквания с хората, съответно живущи тук.

Не мога да си представя, че чувам за закриване на пощенския клон на принципа „една жена каза”. Имало спор коя пощенска станция да се закрие и коя да се остави, тази във Вароша, или тази в квартал „Червен бряг”. Информацията е, че квартал „Червен бряг” победил, защото си направили подписката по-рано. Дали е така или не, никой не знае. Няма кой да ни каже на нас гражданите, на нас „обикновените хора”, както ни наричат и управляващи, и опозиция, и медии, и не знам още какви. Все се питам, а кои са необикновените хора в тази страна.

По-долу ще цитирам още нещо от икономическата преса, което ме впечатли:

„Раздяла с активи По финансови причини пощите искат да падне и част от обезпечението върху активи. Според облигационния договор пазарната им цена във всеки момент трябва да е поне 120% от номинала на облигациите. „Български пощи“ обаче няма проблем с плащанията по заема и ръководството смята, че ако се заличат част от обезпеченията върху имоти, разходите за поддръжката им ще намалеят. Това ще позволи и разпореждането с тях, добавиха от компанията. Най-вероятно последното означава намерение на държавното дружество да продаде някои от имотите, които сега са обезпечение по заема.Облигационната емисия е издадена на 8 февруари 2011 г. и е за срок от 60 месеца, т.е. падежът е през 2016 г. Стойността на заема е 15 млн. евро, а лихвените плащания са на всеки три месеца, като допълнително към първоначалните обезпечения бяха добавени и нови. Така например срещу заличаване на ипотека върху имот, който беше продаден, пощите учредиха в полза на облигационерите залог върху част от вземанията, получени от продажби на активи.”- край на цитата.

Горният текст сигурно е обременяващ за много хора, които не са длъжни да са компетентни по тези въпроси, но е напълно ясно каква е целта на Български пощи.

Аз вече така тълкувам нещата, че помещението от 20 и няколко кв.м. във Вароша, където се помещава пощенския клон, където си взимам инвалидната пенсия, където си плащам тока, където вземам пенсията на възрастната ми майка, където си пращам малки колетчета и писма е „важен актив” за Български пощи и ако се заличи или продаде определено ще „реши” силно наболелите проблеми във връзка с разходите на държавното дружество.

Още от малко момиче знам, че живея в резерват, по онова време той беше Архитектурно исторически резерват. Сега квартал „Вароша” се превърна за жителите си в естествен резерват за редки оцеляващи видове.

Опоненти от държавните и общински служби ще възразят: „ ние какво да направим, всичко в момента е частно, има свободна търговия, как да ви осигурим пък точно в квартала поща, аптека, зеленчуков пазар и друг такъв лукс в тази съсипваща криза.”

Знам, че се полагат усилия по програми и проекти да се превърне квартал „Вароша” в туристическа дестинация. Вече имаме туристическо влакче, в което май не се вози никой, ама нищо – хубаво, имаме нова баня –музей – хубаво, чета случайно, че и нов Покрит мост ще имаме – хубаво. Надяваме се на много туристи и много инвестиции в туризма – е много хубаво!

Ама хубаво е и това, да се намерят пари по програми и проекти, че да може и хора да имаме във Вароша и Дръстене, и деца да имаме, и възрастните да живеят удобно и да не се лишаваме от елементарни неща, които има във всеки един квартал на града и на страната.

Общественият съвет на Вароша прави доста проблеми на жителите достояние на изпълнителната власт. Моля Председателя му, защото вече не знам кого да моля, наш съвестен и млад съсед, да инициира събрание по въпроса за пощенската станция във Вароша, а може би и по-някои други наболели проблеми в квартала. Моля го официално, можеше и по съседски, но с цел повече съкварталци чрез медиите да научат и да присъстват.

Аз каквото мога ще направя за запазване на Пощенската станция във Вароша, ще пиша писма в медиите, ще пиша до министерството, но съм сама – пенсионерка по болест. Дано ми помогнат съкварталците, дано държавната и общинска власт в град Ловеч да не са абдикирали напълно от нашия резерват.