Павлин Иванов
Вероятното ни недопускане в Шенген е нещо подобно на състояние на човек, който не е намерил себе си, не се познава, спрял е да се развива, показва пред другите единствено удобни маски, не е в мир със себе си. Някакъв тип загуба на идентичност по своя път на развитие, хлъзгане по някакъв измислен и нереален път, който винаги води до катастрофа или поредна драма.
Естествено, че и в ЕС и всяка страна, има и лицемерие, има собствени интереси, които спомагат за вероятното ни разделяне от Румъния и неприемане в зоната на доверие, каквато е Шенген.
И точно както е при хората, ако има държавници с мисъл и съвсем обикновено и нормално разбиране, би трябвало много бързичко да си признаем поне пред нас обективната истина, за да можем да продължим уверено напред:
- Да, има корупция навсякъде и във всичко. Да, през нашите граници всеки може да си купи влизане в ЕС. Това не е страшното. Страшното е, ако не направим нищо за да се поправим. И не заради Шенген, а заради самите нас като българи и държава.
- Да, правосъдната ни система е бавна, несправедлива за големите и шумни, кристално ясни и нарисувани случаи; относно престъпниците, които ходят сред нас и ни говорят от телевизора; относно избирателността кой да бъде ударен и кой не. Всичко това са ясни факти, за всеки един българин, който дори понякога гледа телевизия и дори понякога само се разхожда по улиците на всеки български град. Всичко е толкова просто и видимо.
Очевидно обаче, нямаме нито вътрешната сила, нито силно желание да дефинираме проблемите и слабите си страни и просто да ги коригираме за по-добро. Като нормални, смислени, зрели хора. Защото проблемите объркват живота на абсолютно всеки от нас, когато ги отбутваме и замитаме.
3 . Да, България е изминала огромен път, натрупала е много опит, много знания, но е спряла развитието в някакъв период на неосъзнатото тийнейджърство. Това не е път, а драма след драма, тропане с краче, които не подобават на здраво стъпили на земята хора и общество.
4 Да, в България стойностни и пълноценни лидери в момента няма. Има хленчещещи деца с побелели коси. Има цупещи се млади хора и с неясна визия и цели млади хора. Има фръцкащи и обидчиви сбъркани политици.
Няма как да вървим напред, ако самите ние не намерим собствения си начин за израстване и пътя си на развитие. Това е наша работа. На всеки един отделен човек и на цялата ни нация.
Всички, абсолютно всеки един българин, се е сблъсквал с всепоглъщата корупция, търговия с влияние и покупко-продажба на властови услуги. Единици се борят, смазващо голямата част е зрител и съучастник. И кого се опитваме да излъжем, след като дори пред нас самите тези малки селски хитринки не минават?
Когато не сме в хармония със самите себе си като личности, като хора живеещи заедно в градове и в една държава, не може да искаме от другите да ни имат доверие, да ни уважават, да ни разбират и ценят. Просто не е възможно.
На всеки човек, а и на всяко общество му се дават точните уроци, които трябва да бъдат разбрани и осмислени. Следва изпит. И ако не го вземем, ако не сме намерили себе си, повтаряме докато се научим.
Нашата държава е прекрасна, зелена, хубава. Голямата част от българите са добри и смислени хора. Имаме всички, абсолютно всички предпоставки за да живеем хубав, спокоен, удовлетворяващ, щастлив живот!
Защо допускаме всеки път най-посредствените, неуместни и арогантни хора да стигат до най-високите позиции и да налагат на всички ни, порочните за нас и удобните за тях, модели за съществуване и живот в България?
Тестваме през последните години различни политици, различни партии и коалиции. Вижда се по резултатите на изборите. Но резултат няма по една единствена причина – това не са зрелите и смислени хора, който са способни да водят зряло, спокойно и целенасочено. Но въпреки това, продължаваме да ги избираме и продължаваме да наблюдаваме от страни със страст на запалянковци поредния национален провал. Определено опитът и знанията ни показват, че не това е пътя.
Но дали всичко това се разбира от критично голяма общност от хора, които са способни да наложат нормалността?
Дали следващият път, на следващите избори, ще се намери и обедини онази точна група личности, които ще променят пътя на страната ни към реален и качествен напредък във всяка една сфера на обществено-политическия живот?
Колко прости въпроси, които нямат ясни отговори.
А истината е, че на всеки един човек му е нужна ясна переспектива за да може да направи чудеса, много повече от колкото смята за възможно. За да се създаде такава переспектива е нужно изградено и стабилно доверие в политиците, спокойни и честни отношения, общи цели и път. Това всичко се случва, ако има лидери готови за това. Към момента … вратата е затворено, докато не научим уроците, които ни се дават за да пораснем.
Лично аз, вярвам, че можем да превъзмогнем и постигнем абсолютно всичко, което желаем, за да живеем съдържателно, спокойно и добре.