Павлин Иванов
Улицата на Демир в Гозница е най-обикновена. Тя е като много други в покрайнините на града, но най-вече като тези в ловешките села – трудно достъпна през по-голямата част на годината, осеяна с дупки, остатъци от асфалт от някогашен ремонт. Едно нормално място, твърде характерно и илюстриращо грижата на ловешката управа към нейните граждани.
И като всяко подобие на улица, улицата на Демир води до обикновените неудобства – Спешна помощ не иска да слиза по подобието на път до къщата му, а жената на Демир е с два инфаркта и често се налага да има нужда от лекарска помощ.
Доставчиците на дърва, единственото отопление за зимата, също отказват да си трошат камионите и не искат да докарат дървесина до дома на Демир. Да не говорим, че собствените автомобили на хората обитаващи улицата се спират някъде нагоре, на други улици, защото са най-обикновени автомобили, а не всъдеходи.
Демир си е построил къща със спечелените в чужбина пари. Къщата е хубава, добре поддържана, има си зелена окосена полянка, на която играят внуците. Но къщата е заплашена от минаващата в под двора прословута Гознишка бара.
Демир и смейството му поддържат чисто коритото, за да не се затлачва при обилните дъждове. Ясно е обаче, че само неговите грижи не стигат. Преди неговият двор и след него, Гозна бара е превърната в сметище, обрасло с дървета и храсти. Това прави всеки по-сериозен дъжд опасен за построената с много лишения къща.
Демир е говорил с кого ли не и иска малко помощ – да се изгради подпорна стена, която да пази неговата, а и на неговите съседи къщи от наводнения. Отговор от никой, съдействие от никой, проблемите си са за Демир и неговите комшии.
Преди месец, кмета Казанджиев издаде заповед да бъдат почистени всички дерета, корита … Естествено, че тази заповед не се изпълнява, дори от самият кмет, защото явно, това не е нейната идея. Заповедта има за цел да бъде доказателство при евентуално бедствие и щети, че кмета не носи отговорност, защото е предприел навременни мерки … на хартия.
Да, но животът на Демир, неговата къща, тази на съседите му, улиците около тях са повече от реални. Да, това е животът на една голяма част от жителите на ловешкият квартал Гозница, оставени да се оправят сами, ако могат.
Но не, не могат, въпреки, че си плащат данъците и без значение, че се опитват сами да поддържат околността и да се справят с проблемите, които градската управа негласно им е прехвърлила.
А Демир иска нещо много просто – срещу данъците, които плаща, да има проходима улица и да бъде направено така, щото Гозна бара да не му отнесе къщата.
Лично аз не съм оптимист, че ще има решения в полза на Демир, защото нито на кмет, нито на неговите заместници, нито на натруфената от служители администрация, нито на Общински съвет му пука за живота и здравето на този човек.Защото ако беше обратното, най-малкото, някой щеше да направи нещо за този най-обикновен човек.
Защо Демир от Гозница си плаща данъците? Лично аз, нямам отговор на този въпрос.
Тоз пък и той за Демир от Гозница се хванал…я тръгни из Червен Бряг,Здравец,Младост,че и на центъра уличката водеща до к. Космос да видиш какви трапища са пък тогава ми говори за Демир живеещ в покрайнините на Гозница…
Проблемите се решават след обществен натиск и гърмене по медиите. Алонсо стана звездичка и младо и старо скочиха да търсят възмездие и обяснение, даже група съветници станаха от зимен сън насред лято. Съчувствам на Демир и съседите му, както и на селата заради окаяното състояние и крещящото беззаконие. И не само защото и ние сме в същото трагично положение, но и защото няма желание от страна на всички потърпевши за подобряване на състоянието им. Докато не си търсим правата така ще е и по-зле ще става. Имам право на достъп до дома и ще го търся, ако се наложи и в Страсбург – пътя е утъпкан. Но защо? Управниците, ако обичате слезте от стълбата и оправете пътищата на хората, които с некомпетентното си ръководство, пезпардонно погазване на Закона и безграничната си наглост и алчност Лично или чрез подставени Лица УНИЩОЖИХТЕ. Никой все още не е дошъл да опише всички щети от пороя, а вече замазахме част от тях. Временно, но от сърце – толкова си можем.
щом човек с име Демир си плаща данъците – има някаква надежда… защото за разлика от него, съкварталците му с ориенталски и не съвсем имена не знаят какво е данък… знаят, обаче, какво са помощи, как да изнудват държавата, да не си плащат тока, водата и пр. те затова е такава ситуацията… сори, че съм директен, но да – нека поне един Демир си плаща данъците, и разбира се – нека е жив и здрав човекът и да не разчита на Спешната помощ.