Завесата, която се вдига веднъж и пада само веднъж – завесата на живота и смъртта се спусна и отдели от нас актрисата Слава Георгиева

Дарба на великолепна и търсеща актриса!

Великодушен приятел и добър човек!

Низ от възходящи успехи!

Богата ерудиция и култура!

Отзивчивост и огромна любов към Ловешкия театър!

Талант!

Професионализъм!

Завладяваща емоционалност!

Искреност!

Ангажираност!

Четиридесет и пет години от своя творчески живот тя отдаде за духовното извисяване на поколения ловчалии по единствено възможния за нея път – пътя през театралната сцена…

За което бе удостоена от Община Ловеч със званието Заслужил гражданин на Ловеч.

Бяха срещите с актрисата Слава Георгиева…

Бяха вълненията и радостите от добрите спектакли…

Бяха разочарованията и драмите на сърцето и духа…

Бяха шегите и творческото напрежение…

Беше изкуството на театъра…

Беше живота, който ни сближаваше с нея…

Всичко това беше…

Сбогом, Слава!

Фотография: Izabela Manolova Photography