Павлин Иванов
„Екология – от личния пример до институционалния ангажимент“ беше темата на организираният от Посолството на Федерална република Германия в България семинар за журналисти от регионални медии, на който беше поканен и представител на „Ловеч днес“.
Проведеното на 12 март в парк-хотел Москва в София събитие бе първото от поредицата събития, посветени на екологията, предотвратяване на замърсяването и доброволчеството, инициирани от Посолството у нас.
Посланик Детлеф Лингеман и Маркус Хаас, ръководител на отдел „Култура и връзки с медиите” към посолството, откриха семинара и поставиха началото на поредица интересни и полезни лекции, даващи различен поглед и предизвикали полезна дискусия по актуалната тема.
Първият панел с лектор д-р Ралф Брюнинг, експерт по рециклирането на електронни и електрически уреди и член на Асоциацията на немските инженери VDI, беше впечатляваш като начин на мислене, натрупаният опит и изградената целенасочена политика по управлението на ограничаване на замърсяването на околната среда със стари електроуреди и възможностите за тяхното оползотворяване.
Съвременният свят, немислим без технологичните джаджи, които имаме в джобовете си, в работата си и в нашите домове, освен че облекчава живота ни, ни изправя и пред редица предизвикателства. Огромните количества закупени и впоследствие ненужни продукти – електронно оборудване, мобилните телефони, електроинструменти, монитори и телевизори, поставят вече видимо въпросът с управлението на този високотехнологичен отпадък.
Малко факти.
Според изнесената статистика 1 млн. т електроуреди излизат от употреба всяка година в Германия, 10 млн. т в Европа и около 50 млн. т в целия свят, като тези цифри се покачват с 3-5% всяка година. От тях в Германия се събират от домовете около 650 000 т/г. уреди, а в България – 50 000 т/г. по данни на Eurostat.
„Съдържанието на различни елементи в електронното и електрическо оборудване налага прилагането на различни подходи при неговото третиране. Освен опасни за околната среда и здравето на хората вещества, като азбест, селен, живак и други, те съдържат и редица ценни суровини, като тантал и неодим, които могат да бъдат повторно използвани. За целта в Германия паралелно се използват два подхода: ръчен демонтаж на компонентите, който е по-качествен, но и по-скъп, и автоматични системи за демонтаж, при които фракцията не е с толкова добро качество”, заяви д-р Ралф Брюнинг.
Като основна цел той очерта постигането на заложените в двете европейски директиви WEEE и WEEE II насоки за третиране на неизползваемо електронно и електрическо оборудване, сред които ограничаване на неправилното събиране, транспортиране и съхранение на уредите, както и повишаване на самосъзнанието на гражданите по въпросите за отпадъците.
Много важно е да бъде отбелязано, че в Германия, освен стимули за общини и фирми занимаващи се умното оползотворяване на технологичните отпадъци има и система от санкции. В страната съществуват така наречените „отпадъчни шерифи“. Тяхната задача вероятно е дълбоко неразбираема за мнозинството българи и се заключва в това, стриктно да контролират каква се изхвърля в кофите за отпадъци, а при установени нарушения да налагат строги санкции.
Важното по темата е, че в редица европейски страни, начело с Германия, има разработени ефективни модели за оползотворяване на тези твърде ценни отпадъци. Създадени са национални и регионални политики, които дават резултати. Точно това е и в основата на европейското сътрудничество – споделяне на работещи решения, ефективни механизми, изграден начин на мислене, а всичко това облечено в смисъл, чрез законодателство, условия за бизнес, визионерство и в крайна сметка умна икономика използваща рационално природните ресурси.
Това, което можем да научим търсейки контакти и добри практики, може да промени в огромна степен разбиранията ни по управлението на отпадъците.
Защо не ползваме създаденото ноу-хау, защо отказваме да печелим пари от умното използване на излезлите от употреба технологични продукти, защо не търсим експертно съдействие от страни като Германия по тази тема, защо отказваме да използваме скъпите материали повторни и защо не искаме да пазим средата, в която живеем, ми е много трудно да отговоря!
Очаквайте продължение.