Младите хора от Ловешка област искат да се чува гласа им при определяне на образователните политики
Снимки: Николая Стоилова, 11 Е клас
Кръгла маса на тема „Аз оставам в България“ се проведе на 17 декември в Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“ по повод международния ден на ученика. Тя бе организирана под патронажа на Съюза на учениците в България с подкрепата на Регионалния инспекторат по образованието и ръководството на Езиковата гимназия. Участваха ученици от Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, които са в ръководството на Ученическите съвети към училищата, учители, педагогически съветници. Гости на кръглата маса бяха зам.-областният управител Цецка Димитрова, която поздрави младите хора за инициативата, началникът на Регионалния инспекторат по образованието Райко Райков и Пламен Петков, зам.-кмет на Община Ловеч.
Дебатите преминаха в две части – ролята на ученическите представителства в определянето на образователните политики на училищно, местно, регионално и национално ниво и проблеми и предизвикателства пред ученическата общност при получаване на образование в училищна среда.
С кратки презентации единадесетокласникът от Езиковата Марин Маринов, който е координатор на Съюза на учениците в България за Ловешка област, запозна участниците в кръглата маса с работата на националната ученическа структура. Тя е създадена през февруари 2013 г. с идеята да представлява учениците и техните интереси, да обединява ученическата общност за общи каузи, да посредничи при решаването на проблемни ученически въпроси. Организацията има вече свои представители и членове в 15 области в страната. Марин Маринов представи реализирани проекти на Съюза „Разбери правата си в училище“, „Аз избирам да участвам“ и др. Той информира, че работна група от Съюза на учениците се е срещала със заместник-министъра в образователното министерство Мукаддес Налбант по въпроси, свързани с възможностите младите хора да участват във вземането на решения относно образователните политики. Предстоят и нови срещи в министерството, където младите хора от ученическата организация ще представят позициите си.
По време на дебатите Светла Данова от Природо-математическата гимназия в Ловеч постави въпроса учениците да имат представител и право на глас на Педагогически съвет при решения, свързани с най-тежки наказания за учениците – преместване в друго училище. Представителите на Ученическия съвет от троянското училище „Васил Левски“ разказаха за своята практика по избор на членове и председател на организацията. Учениците направиха забележки по учебниците за това, че са претоварени с информация и терминология, критикуваха и образователната система, която набляга на ученето, а не на формирането на личности. Те спориха и по въпроса дали могат да оценяват работата на своите учители. Според Владислав Стефанов от Гимназията по горско стопанство „Сава Младенов“ в Тетевен може да се направи анонимна анкета с предварително заложени критерии и работата на учителите да се оценява по десетобална система. Заместник-кметът Пламен Петков подкрепи тази идея, защото така учителите ще могат да променят и подобрят нещо в работата си. Чуха се и гласове след младите хора, че подобно оценяване ще е субективно и ще е свързано с това дали ученикът е получил по-висока или ниска оценка.
Поставиха и въпроса учителите да се научат да работят със съвременни интерактивни средства. Райко Райков съобщи, че от 1946 учители и педагози от детските градини в Ловешка област 1100 са минали преди 4 години през компютърно обучение. За тригодишен период 783 учители от областта ще повишат квалификацията си по отделните предмети по европейски програми.
Учениците от СОУ „Васил Левски“ – Троян, бяха категорични, че младите хора трябва да бъдат активни граждани още в училище, че трябва да имат право на мнение и да са запознати с правата си.
Да, идеята наистина е много добра. Съжалявам, че нямах възможността да присъствам на събитието. Но мисля, че то не е било толкова плодотворно колкото се очакваше. Не знам дали нещата наистина са се случили по този начин или просто така са интерпретирани, но много от посочените коментари на учениците са безсмислени.
Например наказанието преместване в друго училище се прилага в изключително крайни случаи, като повечето пъти то се опрощава на учениците, въпреки че имат достатъчно провинения. Искането процедурата да се промени граничи с наглост.
Дали наистина учениците са критикували претоварените с терминология учебници или остарялата информация в тях? Изключително рядко някой от съучениците ми би се изказал сериозно по отношение на количеството информация. Повечето от нещата, които учим са по -скоро „обща култура“, не са нещо непосилно за нас да научим или нещо ненужно. Практиката в училище винаги е била следната- който смята, че знанията по даден предмет не са му нужни просто не учи по него, така или иначе оценките, които си изкарваме, нямат нищо общо с нашите знания. Те се изчисляват по формулата:
„настроение на ученика“ х „начините по които той си избере да измами учителя“
:
„колко лошо е настроението на учителя“ х („вероятността ученикът да бъде разкрит“ : „до колко него не го интересува дали тази възможност съществува“)
Това донякъде доказва и възможността, която училището и образователната система ни дават да се развием като личности. Всеки има правото да избор и безброй начини по които да реализира избора си(въображението, креативността, целеносочеността и конкуретоспособността на личността също се развиват, чрез измисляне на нови начини за получаване на добра оценка).
Същинският проблем, който никой не може да оспори, е валидността на материала публикуван в учебниците по които учим и защо всъщност учим по тях. Мога да дам конкретни примери за остаряла и вече неправилна информация от учебниците по информатика и информационни технологии, физика, биология и др. по които все още се учи. Защо учителите ни лъжат, че учим стария материал „защото такава е програмата избрана от министерството“, когато виждаме, че това се случва само в някой училища (без разлики с нашите училища, които да ни показват причината за този куриоз).
Друг всеизвестен проблем е че учителите по ИТ например обикновено нямат никаква квалификация и никакви познания по предмета. Въпросът е какво тогава правят те там и какво въобще ги прави учители? Всеки учебен час искайки помощ от учениците за да извършат някакво елементарно действие, като да затворят дад. програма.
„1946 учители и педагози от детските градини в Ловешка област 1100 са минали преди 4 години през компютърно обучение“
Честито на учителите от детските градини, които са минали преди 4 години през компютърно обучение. Каквото и общо да имат те с темата на събитието. Дано тяхното обучение да е било по добро от едноседмичното такова през което са премили нашите учители, за да се научат как се държи мишката(тези техни познания все още се оспорват сред учениците).
Да, ученците трябва да бъдат активни граждани, да се научат да изразяват свободно мнението си и да се запознаят с правата си. А дали ще го направят това отново е техен личен избор. Благодарна съм на всички несправедливи учетели и на онези от типа описан от debelaka, които ни научиха как да изказваме мнението си, как да отстояваме си позициите, как да се държим в обществото и защо не трябва да имаме уважение към тези които не уважават нас самите без значение от техния пост или ранг. Винаги съм смятала че най-важният аспект в човешките отношения е толерантността, но съм благодарна на тези хора, които ме научиха навреме, че идеалът за толерантност е невъзможен.
Какво правят директорите? Преди време, цял един клас от ЕГ се опита да се отърве от своята класна, който все още е именно от типа наричащи учениците „лекенца мръсни“, „недорасли сперматозоиди“, и обръщаши се пред директора към тях с “ти ли си оня“. Правиха се подписки, подаваха се жалби до директора, много пъти се говори с него, всички за изгонването и или поне сменянето и с друг класен, но директора, разбира се, не направи нищо.
Както и да е тези хора всъщност нямат влияние върху учениците, да те са неприятни и меко казано досадни, но те не ги „осакатяват“ или трявмират по никакъв начин. Всички сме наясно, че държанието им е подтикнато от техни лични емоционални или душевни проблеми и че приказките им са просто „брътвежи“. Да, трябва да се вземат мерки срещу такива хора, да се заменят с кадърни учители, но кой ще го направи, когато директорите не си помръдват пръста? Идеята за оценяване на учителите обаче е много добре и определено трябва да се създаде система, която да показва сравнително точни резултати.
„Не осакатявайте децата ни!
Дълго време мислих и изчаквах преди да напиша всичко това.Искаше ми се да бъде жалба до МОН и РИО – София, но те едва ли ще реагират, а най-вероятно ще трябва да цитирам разни закони, правилници, алинеи и прочие…и в крайна сметка ще ми обяснят „законово“, че не съм права.
Затова реших просто да споделя.
В рода ми има деветима учители, единият от които е „народен учител“. Винаги съм се отнасяла към тях с огромно уважение и респект, винаги съм била на тяхната страна.
До този момент, в който не се сблъсках с днешните учители и безумията в образованието ни.
Синът ми е доста буйно и своенравно дете, но същевременно изключително умно, отворено към света и търсещо справедливост. Всъщност той е едно нормално дете, представител на новото поколение. На децата, които не изпълняват безропотно командите, а си задават въпроси, на тези, които отстояват позициите си и които, за да дадат уважение, очакват да бъдат уважавани.
За съжаление в българското училище тези деца явно са дискриминирани и отбелязвани с етикети като „лоши“, “пречещи”, “неуправляеми”.
Кое дава право на един учител да нарича децата ни „лекенца мръсни“, „недорасли сперматозоиди“, а на директора да се обръща към тях с “ти ли си оня“?
Защо едно дете се наказва по правилник за обида, а учителя бива оправдан, с обяснението, че има лични проблеми? Нали точно учителите следва да дават личен пример, както ние родителите го даваме. Все пак те прекарват с децата ни също такава част от деня, каквато и ние родителите. Не е ли работа на директора да покаже, че правилата и наказанията са за всички, без значение от мястото им в училищната/работната/житейската йерархия? И ако в живота често виждаме примери за обратното, то нека поне училището да бъде място за справедливост и добър пример за тези, които сега растат и формират мирогледа си.
Кое дава право на днешния учител с лошото си отношение да демотивира децата ни и те да нямат желание да ходят на училище?
Кое дава право на днешния учител да обяснява на децата ни, че за жълти стотинки си къса нервите с тях? Ако това е така, уважаеми учители, не насочвайте неудовлетворението си към тези, които най-малко имат вина за положението, в което сте поставени.
За да си учител, първо трябва да обичаш децата, да умееш да ги разбираш, да живееш с техните проблеми, да ги поощряваш и най-важното – да не очакваш уважение по презумпция, а да си наясно, че когато ти ги уважаваш, те ще ти отвърнат със същото. Децата са твърде сензитивни и отсъждат вярно и честно кой заслужава доверие и уважение. Методите на Макаренко не са актуални за днешните деца, които ние родителите възпитаваме не в страхопочитание, а в разбиране и в равенство с нас.
Във време, когато целият свят е един водовъртеж, когато на всяка крачка има митинги и протести, вие уважаеми учители, не можете да си мислите, че нашите деца ще бъдат смирени и покорни, кротки и послушни като стадо овце! Няма как да искате да го постигнете със санкции. Санкциите възпитават страхопочитание, агресия, слабоумие, но не и разбиране. Не се опитвайте да възпитате поредното осакатено от страх и лицемерие поколение поради липсата ви на знания и умения да възпитате в децата нещо, което не носите в самите себе си.
Никой, абсолютно никой няма право да подрязва крилете им и да ги вкарва в МАТРИЦАТА !“
http://dvedumi.com/2013/11/20/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/
Като инициатива отлично. Нека младите хора останат в България. Те са нашето „утре“. Но не ми е ясно как е проведена на 17 декември, а днес е 20 ноември?