Иво Райнов
Преди няколко дни четох остра позиция на дискусионен клуб „Красно село“. По принцип не се интересувам от идейната турболенция в БСП, но във въпросния документ прочетох редица самокритични позиции, които искрено ме заинтригуваха. Декларацията е реакция срещу обърканото поведение на националното ръководство след последната разгромна изборна загуба, която остави БСП без кмет в областните градове.
Та в този документ чета констатации за грешки, които аз самият съм посочвал в редица статии относно доскорошното местно управление на социалистите в Ловеч.
Ето пример:
„Партията продължава да се отдалечава от всекидневните проблеми на хората, да къса връзките с активните прослойки, младите, със структурите на гражданското общество“.
През последните години в куп мои статии посочвах, че местната власт в нашата община не проявява грижа за хората и техните проблеми, че не работи за интересите на активните хора, не създава условия за реализация на младите и системно ги пропъжда. А пренебрежението към мнението на гражданите, направо доведе до челен сблъсък по проектите за Покрития мост, Младежкия дом и несъстоялата се продажба на стоматологията.
Втори пример:
„Порочнен стил и методи на ръководството, които овластяват с право на ръководни решения един ограничен партиен елит, все повече отдалечен от проблемите и тревогите на хората. На водещи партийни позиции се издигат и задържат години наред едни и същи дейци, някои от които с недопустими претенции за уникалност и незаменимост“.
Колко пъти реагирах, че на ключови позиции в ловешката местна управа се задържат неспособни, но самовлюбени хора, които нанасят непоправими вреди на цели социални сектори. Посочвах изобличаващи факти за това, че в администрацията се устройват и издигат на ръководни длъжности роднини и чаршафни приятелки.
Трети пример:
„Партията води формална, объркана, често непоследователна и лишена от смисъл коалиционна политика“.
Многократно задавах въпроса кому е нужна безпринципната местна коалиция между БСП и ДПС? Излагах факти за неморалната практика кметът да купува гласовете на корумпирани общински съветници като им осигурява незаслужени икономически облаги.
В интерес на истината, в публичната позиция на клуб „Красно село“ са посочени три от тежките грехове, които доведоха до краха на социалистите във всички големи градове в т.ч. и Ловеч.
Не е посочен само един от тези грехове – създаването на икономическа зависима власт, която да обслужва местни олигарси.
Не смея да гадая, дали на анализаторите не им е достигнала прозорливост или смелост. Факт е, че и в този си вид критиката е достатъчно точна и болезнена.
Тъкмо реших да поздравя трезвите гласове в социалистическата партия, когато видях, че в хора „пее“ и Минчо Казанджиев. Подписът на доскорошният ловешки кмет е под декларацията с тежките обвинения (така твърдят всички медии). Човекът, който години наред сее горните грехове в ловешкото местно управление протестира срещу тяхното разяждащо влияние в партията.
Думата лицемерие е слаба за да опише подобен тип поведение!
Истината е, че не Михаил Миков разсипа партията, а окопалите се местни партийни наместници, болни от синдрома, че всичко им е позволено и нищо не се наказва. Дори нахалството да преписваш своите грехове другиму.