Павлин Иванов
Темата, която повдигам не цели спор или дискусия. Тя е единствено констатация на разбиранията за държавност и е знакова. Да, темата е за зелените сертификати, но погледната от различен ъгъл.
Само преди няколко седмици, мнозинството народни представители в българския Парламент прие решение, с което достъпът до сградите на Народното събрание може да става единствено със зелен сертификат. Отново искам да подчертая, че темата не е в смисъла от съществуването на този документ.
Важното в случая е, че Народното събрание прие решение, което трябва да равнопоставя всички физически лица, желаещи да влязат в сградата. Естествено, санкции и реален механизъм за изпълнение на решението законодателят не е създал. И това е удобно за всички. Народни представители открито заявяват, че няма да се съобразяват с някакво си решение на Народното събрание, а освен това, призовават всички българи да бъдат като тях – да не спазват актовете на българския Парламент.
Ако примерът ви напомня за забраната на пиратките в новогодишната нощ издавана от кметове или забрана за поливане през лятото, не сте сбъркали.
Защо Народното събрание издава акт, който се надява да бъде спазван „на добра воля“ или за който се разчита на „съвестта“ на някого? Точно тези решения и заповеди, за които предварително е ясно, че няма как да се спазват, създават едно основополагащо разделение. Следващите правилата винаги изглеждат като глупаци, а останалите, винаги са в ролята на победители. Кому е нужно това?
Как законодателят иска от българите да бъдат дисциплинирани, след като депутати демонстративно нарушават собствените си правила, полицаи стрелят на поразия в новогодишната нощ, кметове и всякакви VIP-ве карат пили? Къде точно е добрият пример?
Няма защо да се учудваме, че в училищата или навън има агресия. Няма логика да вярваме, че някой наистина и видимо злоупотребяващ с всичко, с което може да се злоупотреби, ще бъде наказан. Обикновено, този тип хора са все още на високи позиции и биват покривани, а случаите замитани под килима.
Не е възможна промяна, която да се случи без стриктно следване на закони и правила, без даване на добър пример, без носене на лична отговорност. Камо ли такава промяна пък да продължи.
На всеки е ясно, че живеем в едно сбъркано общество, в много сбъркана държава и още по-шантав свят. Фактите са навсякъде около нас.
Лично аз, а съм убеден и че всеки един човек, ежедневно се среща с деградивното разбиране, че е важна целта, а второстепенно е да бъде постигната чрез спазване на законите. И не, не мисля, че има промяна, а да продължи? Какво точно да продължи? Как да продължи нещо, което го няма?