Иво Райнов
За Ванката писах преди година. Пак с гордост и възхищение. Мой приятел казва, че всички жестове на съдбата са преднамерени. В този дискурс срещата ми с младежа е истински подарък. Ванката е онзи изчезващ род млади хора, ненаситно жадни за знания и безгранично готови на изява. В натрупаните години учителска практика съм работил със стотици умни млади хора. Малцина от тях са прекрачили границата между обикновения талант и са дръзнали да посегнат към изключителни постижения. Ванката без съмнение е сред тях.
Предполагам, че мнозина ще погледнат с ирония на патоса от горните редове. Естествено всеки би се съгласил, че трето място на национална олимпиада по география и икономика е постижение, но все пак… Не е математика, език, физика, химия, дори история. По ценностната скала на просветното министерство това е учебен предмет от широката училищна периферия. Изучава се със смешен брой часове и при всяка реформа е все по-неглижиран. Само, че олимпиадите по география са като състезания за енциклопедисти. Съревнованието преминава в цели пет кръга. Още на областния повече от половината задачи не са от учебника и дори надскачат второ познавателно равнище. На всичко отгоре до националния кръг се допуска само един състезател от всяка област – регионалният шампион. Националният кръг преминава в три етапа – писмен тест с продължителност 60 минути и тридесет задачи, мултимедиен за 45 минути и финален. До последното предизвикателство достигат само 7 души, клубът на знаещите, които разпределят призовите места. Максималното сумарно време за изява не надхвърля 2 часа! Е, няма такава олимпиада, изискваща за ужасно малко време да се справиш с такова разнообразие от задачи, всички с много висока трудност. Влизането в клуба на големите става през иглени уши. Ванката го е правил пет пъти. Три от тях са през годините в Езиковата.
Нека добавя още няколко щриха за да добие читателя по-пълна представа за стресовите ситуация, в които са поставени кандидатите за слава от географската олимпиада. Тази година участниците в националната олимпиада бяха поставени пред неочаквани изпитания в дванадесетия час. Като начало учениците научават по време на официалното откриване, че тази година финалният кръг няма да бъде практически (отговор на въпроси и казуси пред публика), а ще бъде писмена разработка по актуална тема. Естествено това не е тренирано от никой участник. В тестовия кръг са включени голям брой въпроси с отворен отговор, някои от които изискват изчитане на дълги текстове. Всичко това само за шестдесет минути. Регламентът за втория етап се променя в движение и непосредствено преди неговото начало участниците научават, че ще бъдат изправени срещу двадесет мултимедийни задачи за само двадесет минути. Накрая финал със съвсем нов и непознат формат. Е, при такива почти истерични промени Иван Борисов успя да дублира резултата от миналата година, заемайки третото място в крайното класиране. Така младежът записа пето участие в клуба на най-големите по география и показа, че неговото място е сред тримата топ географи в България. Три пъти във великолепната седморка само за последните четири години. Смея да твърдя, че това е единствено постижение сред учениците от Езиковата и Ловеч. Да по някои предмети има и победители, но никой не е успял толкова трайно и методично да се нарежда след най-големите в олимпийското състезание. Като апогей тази година дойде и най-голямото признание – лауреатска грамота и резултат приравнен към пълна шестица и признат от всеки един български университет.
Ванката е сред онези свръх умни млади хора, на които се отдава всичко. Отличен математик, химик, ерудит в историческата материя. Но изключителен талант в географията, където постигна заслужено признание и уникални успехи за Езиковата. И най-умните порастват и се дипломират. Ванката е на една ръка разстояние от зрелостното свидетелство, а аз ще стискам палци да достигне национална диплома. След безупречното присъствие в училище и забележителната диря, която оставя в олимпийската география, това ще бъде заслужен венец за положените през годините усилия. За мен беше удоволствие да работя с този младеж и истинска наслада да наблюдавам изявите му на националните олимпиади. Изпитвам тъга, че такъв ерудиран младеж и роден победител приключва своята ученическа биография в Езиковата. След него остават златните страници, изпълнени с успехи и място сред най-големите герои. Надявам се и пламък, който да разпали географската страст сред следовници.