Евробарометър: европейците ценят членството в ЕС и интересът им към европейските избори расте

Над седем от десет граждани вярват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, като този показател остава непроменен спрямо същия период за миналата година. Основните причини, посочени в проучването, са приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (34%) и подобряването на сътрудничеството между държавите от Съюза (34%).

Делът на българите, които заявяват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, е 57%, което поставя страната на последно място заедно с Италия (57%) и Австрия (55%), и представлява с 10 процентни пункта по-ниски резултати от следващата държава – Кипър (67%). Основните причини, посочени от българските респонденти, са новите възможностите за работа, които ЕС носи (49%), подобряването на сътрудничеството между държавите от Съюза (31%), като приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността остава на трето място с 25%.

Представата на европейците за ЕС остава стабилна от март 2023 г. насам, като 45% от гражданите имат положителни нагласи към Съюза, 38% имат неутрални нагласи, а 16% – отрицателни. Положителните нагласи на българските респонденти към ЕС (48%) се доближават до средните за ЕС, неутралните са 32%, а отрицателните – 19%, като страната се нарежда в една група с Румъния (съответно 49%-35%-14%) и Словения (съответно 46%-42%-11%).

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментирайки резултатите от проучването, заяви: „Това проучване на Евробарометър показва, че Европа има значение. В този труден геополитически и социално-икономически контекст гражданите вярват, че Европейският съюз ще намери решения за предизвикателствата. По-голямата част от европейците считат, че действията на ЕС са имали положително въздействие върху ежедневието им“.

Далеч от представата за отдалеченост от ежедневието на хората, 70% от гражданите на ЕС считат, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им. В България 61% от респондентите са посочили същия отговор, което поставя страната на едно от последните места заедно с Италия (62%), Естония (62%), Чехия (60%) и Румъния (60%).

Повече от една трета от гражданите на ЕС считат борбата срещу бедността и социалното изключване (36 %) и общественото здраве (34%) като основни теми, които Европейският парламент трябва да приоритизира. Действията срещу изменението на климата, както и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (и двата показателя с 29 %) следват веднага след това, като важността на миграцията и убежището (18%), понастоящем на девето място, се е покачила със седем процентни пункта от есента на миналата година.

Основните приоритети на Европейския парламент според българските респонденти трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване (44%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (39%), общественото здраве (35%), както и темите за демокрацията и върховенството на закона и бъдещето на Европа (и двете с 23%). Действията срещу изменението на климата са припознати от едва 11% от анкетираните, а миграцията и убежището – от 9%.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола добави: „През последните пет години ние се вслушахме в желанията и нуждите на нашите граждани. И Европейският парламент постигна резултати. Борим се срещу бедността, социалното изключване и изменението на климата, борим се за създаването на работни места и защитаваме ценностите на ЕС, като демокрация, права на човека и свобода на словото“.

Както и проучването демонстрира относно приоритетите на гражданите за политиките на ЕП, социално-икономическите трудности все още засягат много европейци, въпреки че показателите леко се подобряват през последните шест месеца. 73% (спад от 6 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2023 г.) от респондентите смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. Над една трета от европейците (37%) срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето. Данните за България относно стандарта на живот са близки до средните за ЕС – 72% от респондентите (спад от 10 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2023 г.) смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. От друга страна 59% от българите (с повече от 20 процентни пункта над средните европейски данни) заявяват, че срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето.

С наближаването на европейските избори на 6-9 юни 2024 г. повечето европейци (53%) желаят Европейският парламент да заема по-важна роля, като това е мнението в мнозинството от 21 държави членки. Делът за България по този показател е 40%, като страната се нарежда до Словакия (39%) и Австрия (38%).

Мнозинството от европейците (57%) имат интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което е стабилен резултат в сравнение с пролетта на 2023 г. (ръст от 1 процентен пункт), но е с 6 процентни пункта по-висок резултат в сравнение с есента на 2018 г., в подобен момент преди последните европейски избори. 68% от респондентите в ЕС заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат след седмица — ръст от 9 процентни пункта в сравнение с есента на 2018 г. Същевременно, данните за България сочат, че едва 39% (спад от 2 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.) от българите имат интерес към предстоящите европейски избори, а малко над половината от българските респонденти (51%, ръст с 1 процентен пункт спрямо есента на 2018 г., но спад с 4 процентни пункта спрямо пролетта на 2023 г.) биха гласували, ако изборите се проведат след седмица.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заключи: „Демокрацията никога не трябва да се приема за даденост. Трябва да я защитим и запазим, като дадем своя глас. Всеки глас на предстоящите европейски избори е от значение“.

Пълните резултати от проучването могат да бъдат намерени тук.

Контекст

Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2023 г. беше проведено от социологическа агенция Verian между 25 септември и 19 октомври 2023 г. сред 26 523 граждани от всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.