„Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.“ Имануел Кант
Павлин Иванов
Докато има милосърдие вместо правосъдие. Докато вместо възмездие има оправдания. Докато вместо принципи има зависимости. Докато вместо човешка солидарност има фейсбук позьорство …
Докато пияните шофьори убиващи хора получават „условна“, докато убийците се измъкват през границите незабелязано, докато извършителят е все неизвестен, докато крадците на милиони са национални герои, докато на изнасилвачите им е за първи път, докато убийството е лека телесна повреда, докато фактите се изкривяват ..
Дотогава, децата ще излизат от колите с бокс в ръка за да се правят на мъже, а мъжете с юмруци ще лишават от живот, пред погледите на десетки.
Дотогава, ще се делим удобно на малцинства и мнозинства, а не на престъпници и граждани спазващи законите.
Дотогава, затворите ще са пълни с кокошкари, а не с гангстери.
Не разбирате ли, че законите са за да се прилагат и спазват, без изключения, без намеса на интереси, без пари под масата, без обаждане „от горе“?
На какво учим децата си от телевизионният екран, от жълтите медии, от анонимните бухалки? Че всеки, който има връзки, бутне нещо, държи в зависимост този, когото трябва, ще излезе чист като сълза след поредното престъпление? Че всеки, който иска, може да избяга от правосъдието безнаказано в някоя топла страна? Че всеки, който има протекция, може да краде, лъже и убива? И всичко това прави от престъпниците герои!
Днес всеки един от нас е недоволен от всеки един от нас. Защото нищо не работи!
Всяка присъда, ако изобщо се стигне до такава, освен възмездие има и ролята на превенция. Ако присъдите са честни, принципни, адекватни на престъпленията, резултатът е респект! Всеки би се замислил за последствията, преди да посегне към оръжието, живота, чуждата собственост.
Фактите говорят, че единствените, които имат страх от закона са нормалните хора в тази страна. Дали защото така са възпитани, дали защото в себе си все още са запазили някакви човешки ценности ..
Но с всеки изминал ден, те, нормалните човешки същества стават все по-малко, защото не искат да бъдат жертви, не искат да плащат чужди грехове, не искат да живеят на място, в което думата справедливост е единствено предизборен лозунг.
Направихме светът си сбъркан, неприятен, неуютен и несигурен. Забравихме да се обединяваме около принципи, издигайки интересите си в култ. Отучихме се да изпитваме респект и уважение, но установихме, че да си престъпник е доходно и безнаказано!
Знаете ли, поне за себе си установих, че всичко е въпрос на личности. Независимо каква е системата, в която работи човек, независимо какви са условията и средата, само и единствено силните, изградени личности, могат да налагат принципите, правото, справедливостта.
И когато има въпиюща липса на този вид редки хора, ще пошумим за по няколко дни, ще отчитаме всичко горенаписано за пореден път, ще се тръшкаме по медиите, ще пишем във фейса, ще качваме тъжни мъдри мисли и ще продължим да живеем в лайната, които сами си произвеждаме!
И това само защото, една каста е самодоволна, самодостатъчна и недосегаема! А ний, ний сме ..