Иво Райнов
Дълго време си мислех, че доброто може да се организира. Да си намира представители, да ги събира в коалиции. Допусках , че коалициите съществуват, скрепени точно от обществени каузи. Например на доброто или справедливостта.
Уви, мимолетна е каузата, заредена единствено от мечти за идеали и наивен морал. Защото всяко случайно обединение от хора е временно. И смъртно. Като хората. Като надеждите. Като идеалите.
Всяка гладна кауза е обречена. Повечето ухажори не се задоволяват с платоническо привличане. Копнеят за засищане. Затова все някога насилват каузата. Взимат каквото могат, но само за себе си. Не знам дали се чувстват задоволени, но сигурно се успокояват, че не са прекарани. Ръцете вече не са чисти, но са пълни.
Глупаците са малко. Тези, дето могат да живеят само от удовлетворението от добрите дела. Честността е къса клечка. Прагматиците не търсят обществена утеха и одобрение. Настояват за компенсации. За усилията и дареното време на коалициите за доброто. Може да са тридесет сребърника, но са техни и заслужени.
Много ни бива в предателствата. Свидетел ни е историята. От древната до написаната със залеза на вчерашния ден. А е толкова лесно да намерим оправдания за страстта си да предаваме. Его, алчност, изкушението да имаме повече от другите, самочувствието, че струваме повече от другите … Със съвестта отдавна сме сключили договор да не ни съди за предателствата. Какво да се прави страстта е по-силна от идеалите.
Лошото логично е по-организирано. Злослови, интригантства, манипулира, клевети, нагло лъже. Съществува единствено, когато може да гризе парченца от доброто. Затова умее до съвършенство да създава поводи за разпад на доброто. Изкушава, притиска, купува, заплашва, обезверява. Лесно разбива и без друго мимолетните съюзи, подписани с обещания за добри дела.
Дълго време си мислех утопични неща за доброто. Докато дните бридаха нишки от вярата. Губех увереност и единомишленици, доверие и подкрепа. Струва ми се, че започвам да губя и приятели. Може би и смисъл. Защото доброто не е кауза за самотници, нито битка за един плещи.
Всъщност беше лесно са досещане. Добро и власт не могат да сключат брак без да го консумират. А когато доброто си легне с властта несъмнено губи непорочността си. А дребната човешка страст се засища с порока и гладува с идеали. Ситата страст губи интерес към добрите каузи, леко изоставя коалициите, дори забравя приятелите. Просто за добрите дела не стигат само ентусиазъм и наивна вяра. Доброто събира гладните. Властта разпилява ситите.
Верен,но некритичен анализ наслучващото се през годините на прехода.Не са посочени причините,нито е посочен изхода.А изход има.Видяхме го в първите преходни години с „времето е наше“ 1виждаме го и в Унгария ,и в Румъния.Но у нас…у нас го няма търпението и постоянството при защитата на една идея.
И,Райнов, като имаме толкова по-близки примери за пълно дезинтересиране на властващите/които ние тъпо сме си избрали/от проблемите на народа и грижата им да пълнят своите и на приятелски кръгове джобове и банкови сметки,защо хора като тебе,които могат да бъдат част от едно ново истинско гражданско общество и с идеите си да го поведат по верния път,все още се занимавате да БОРИТЕ комунизяма/който отдавна вече не е никакъв комунизъм/да връщате паметтта ни към „лагера на смъртта – Сланче бряг“ в Ловеч.А не закрещите за жертвите на посттоталитарната ГЕРБЕРСКА държава,която допусна от безхаберието на управниците си много повече жертви по пътищата от: неадекватни правила за движение и особено за налагането им със силата на принудата,от некачаствени крадливи ремонти на пътища и строежи на магистрали, тунели ,виадукти и мостове – УБИЙЦИ,неправилно насочване на средствата в здравеопазването и разхищаването им за осигуряване на обществени поръчки за определени фирми/като примера с „отпечътака Москов“/?!