„…след смъртта ми на една книжка с туш в сърцето да се напише името „Ловеч”, защото това име е записано в сърцето ми. В Ловеч именно започнах медицинската си кариера, там се ожених, там са родени децата ми, там започнах и своята обществена кариера с написване историята на гр. Ловеч, драмата „Т. Кирков”, там основах паметник на възстанниците, там почнах всичко и с делата си там мога да се похваля.”

Тези думи принадлежат на един от заслужилите и твърде малко почитани и в днешно време личности на следосвобожденска България.

Проф. Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в гр. Гюргево, Румъния, в семейството на българския търговец Иван Стоянов и немкиня Габриела фон Валтер. Завършва известния Букурещки лицей „Св. Сава”, след това учи в медицински университети в Румъния, Франция, Швейцария. Дипломира се във Вюрцбург, Германия през 1895 г. със защитена докторска дисертация „Върху сърдечния карцином”.

На 24 ноември 1895 г. д-р Параскев Стоянов е назначен за и.д. ординатор (лекар, завеждащ отделение) в Ловешката болница.

От октомври 1897 г. следват 2 години специализации във Франция и Германия.

След кратък престой в Русенската първостепенна болница, неочаквано за него идва заповед, че се премества в Ловеч.

От 16.07.1900 г. до 29.07.1902 г. – цели две години отново е на служба в Ловеч като старши ординатор в хирургическото отделение в болницата. За този период в хирургическото отделение на Ловешката болница са отбелязани 689 различни операции. Рядко са дните, когато не оперира. Имало е дни, когато прави 3, 4, та дори до 7 хирургически интервенции на ден.

Всестранно надарена личност. Владее 11 езика.

При престоя си в Ловеч развива и широка обществена дейност. Членува в почти всички местни дружества и организации – Ловчанско читалище, Ловчански клон на БЧК, Ловчанско благотворително дружество, Гимнастическо дружество „Осъмски юнак”, Дружество за украсяване града Ловеч и околностите му.

Проучва историята на гр. Ловеч през епохата на Възраждането и издава книга „Градът Ловеч като център на БЦРК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков”. Средствата от продажбата на книгата дарява за построяване на паметника на Тодор Кирков в Ловеч.  Със същата цел пише и поставя пиесата „Тодор Кирков – Войводата, която е представяна и в Софийския театър „Сълза и смях”, когато негов директор е Антон Страшимиров.

През 1902 г. е избран за Председател на читалище „Наука” гр. Ловеч и по негова инициатива заради големия принос на унгарския пътешественик и етнограф Феликс Каниц пише до Общинския съвет да се провъзгласи за почетен гражданин на Ловеч. Той става втория почетен гражданин след Екзарх Йосиф I.

Автор е на „Санитарна история на гр. Ловеч”.

Изключителен принос за възстановяване на Къкринското ханче се дължи на проф. д-р Параскев Стоянов. През септември 1901 г., заедно с Никола Цвятков – последния придружител на Левски, посещават Къкрина и мястото на залавянето. Тук по указания на Никола Цвятков, д-р Параскев Стоянов прави архитектурна скица на основите на ханчето, запазвайки за поколенията разположението и размерите му.

На 26 декември 1901 г. във връзка с 29-годишнината от залавянето на Апостола, отново по инициатива на д-р Параскев Стоянов, родолюбиви ловчалии и хора от Къкрина поставят първата паметна плоча на мястото, където е бил старият хан. След 1959 г. паметната плоча е вградена в стената до централния вход на сегашната сграда.

В Ловеч се жени за рускинята Нина Лейн и има две деца, родени в Ловеч – Аркадий (1896 г.) и Лидия  (1901) (Аркадий Стоянов е известен професор в Софийската политехника). Заради безграничната си любов към Ловеч, на дъщеря си Лидия прибавя като второ име древното наименование на града Мелта.

Болницата в Ловеч носи името на проф. Параскев Стоянов – МБАЛ „Проф.д-р Параскев Стоянов“.

Едва през 2014 година по идея на инициативен комитет за огромния му принос в развитието на медицинската наука и за всестранната му обществена дейност е удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на гр. Ловеч.

 

Използвана литература:

Бойчо Бойчев, Салватор Израел – „Параскев Стоянов“, Медицина и физкултура, 1971 г.

Пенка Чернева, „Ловчански приноси“, Инфовижън- Ловеч, 2018 г.

Ивелин Иванов

Ротари клуб Ловеч