Днес поетът Марин Колев навършва 80 години

Честит юбилей!

Марине, годините не определят живота на човека. Определят го неговата вяра в бъдещето,  самочувствието и силният дух! Ти ги имаш! Пожелавам ти здраве и още дълги години  да радваш почитателите си със своята нетрадиционна поезия!

  Радка Рашева

С Марин Колев се познаваме от времето, когато  представи първата си поетична книга „Място за моето лице” (1968). За нея Иван Станев написа: „Един сполучлив образ от стихотворения става още по-сполучливо заглавие на този малко странен и все пак сполучлив дебют. Казвам странен, защото Марин Колев и сега може да се стори на  някои такъв, какъвто изглеждаше в печата (стихотворенията му бяха публикувани в местния и централния периодичен печат). Казвам сполучлив, защото макар и да върви сам по своята непозната пътека, ние усещаме на всяка крачка неговото присъствие”.

И в следващите си книги Марин остана верен на себе си – чудак, човек на внезапните хрумвания, свободен в изказа си. За „Мигли от светлина”(1975)  Енчо Мутафов пише: „И в тази стихосбирка Марин Колев е поет на внезапното, изненадващото, спонтанното хрумване. Хрумването е основа, искра на идеята, но цялото стихотворение се изпълва с много живот, звучи многообразно и разнопосочно.” Енчо Мутафов дава своята оценка и за следващата книга на Колев „И цялото бъдеще” (1978): „Главното в тази неравна книга са чувствата на един юноша. Не толкова като възраст, колкото като впечатлителност, като нежност и някаква особеност, на моменти прелестна наивност във възприемането на света, във възможността да му се задават странни въпроси, да се види той от по-особен ъгъл. Да пишеш за мира и за войнишкия живот и максимално да избегнеш баналността, да кажеш нещо свое, лирично – това не е малко. Тогава прощаваме на грапавините и слабостите, тогава се вълнуваме сама от оня общ тонус на стиховете, в които чувстваме еднаквата светлина, която струи от влюбения, от граничаря и от момъка, който тръпне за мира по планетата”.

Едва за четвъртата книга на поета са споделени доста ласкави думи: За „Вечността на миговете”(1980) мнението на  Сергей Райков е: ”Тази поезия освежава сетивата, защото  рисува картни, пълни със светлина и тъмнина, цвят и самовглъбяване – миражно  неуловими и пълни с очарование. Тя къпе окото в багри, носи хладен ябълков дъх, ласкае с музиката си…”

За следващата книга на Марин Колев „Повече от живота” (1985) „Той (М.К.)  е силен със своята непосредственост, с разчупването на формите и правилата в името на вътрешните изблици – неочаквани, необичайни, но свои и запомнящи се”.

Такова беше началото на поетичната кариера на Марин Колев. В следващите години той обогати библиотечните рафтове с нови заглавия „Люботопис”(1987), „Кози и ангели”(1994), „Исо със оси”- литографика”(2000), „Братовчедите на поп Кръстьо” (2003), „Челото плаче”(2012), посветена на  поета и преводач Николай Кънчев.

Негови са и пиесите: „ В подножието на Голгота” (1971) посветена на Васил Левски; Перуниките горят” (1976), посветена на героите-мъченици от Априлското въстани в Ново село, дн. град Априлци, Ловешка област, Златна свобода : Драматична поема Васил Левски (1987), Смело, другари, в грабежа. Първите три пиеси са поставяни на ловешка сцена.

Негови стихове са превеждани на руски, немски, френски, английски, испански, полски, унгарски, румънски