Павлин Иванов
Безспорен факт, типично български може би е, че заради малка част от обществото, страдат всички. Естествено, говорим за логиката на събитията, мерките, тяхното спазване и реалните резултати от всичко това.
Първо, закъснели, необмислени, доста често противоречащи си послания от лидери и експерти по медиите. Самите послания, доведоха до разделение – вярващи и невярващи, мангъровци срещу симпатизанти на Мутафчийски, лекари срещу пациенти, болни срещу здрави. Заедно, как може да вървим напред при тези насадени условия?
Малка част „телевизионни звезди“, които ежедневно объркват всички.
Второ – липсата на ясна и разбираема логика по пътя към ограничаване на заразата – кой, кога и защо трябва да се тества, как информацията от резултатите е полезна и за кого. Колко време отнемат безпринципните и нелогични процедури за тестване, обявяване на резултатите, връчване на предписанието за карантина. Какво се случва в „тъмното време“ от момента на тестване до излизане на резултатите – свободно ли сме да се ходим на работа или не, можем ли да заразяване в този период или не. Само на някаква измислена съвест ли се разчитана или на строг, ясен, логичен и работещ ред?
Трето – разделението между работещите в частния и държавния сектор. Ако за работещите в държавния сектор финансовото оцеляване не е сериозен проблем – болнични, отпуски, компенсации, в частния сектор нищо такова няма. Ако имаш НУЛА оборот, няма как нито дадеш заплата, нито помощ, нито да си плащаш данъците и осигуровките, нито оставаш на пазара, следователно, оцеляването в ред сектори е абсолютно невъзможно! Увеличението на заплатите в държавния сектор идва единствено и благодарение на производството, търговията и услугите от ЧАСТНИЯ сектор. НО, когато си изстискан от данъчни, социални, пенсионни, загуби на пазари и финанси, как разбираш повишаването на чиновническите заплати, докато ти не си спал от седмици за да оцелее градения с години бизнес?
Четвърто – защо хората масово избягват да си правят тестове когато са почти 100 % сигурни, че са заразени?
Много просто. Когато дадеш своите контактни, обричаш много хора, вероятно абсолютно здрави, да се затворят в къщи. И ако за държавните служители това е просто дискомфорт от принудителна отпуска, в частния сектор това означава финансова смърт!
Можеш ли да причиниш това на близките си, на приятелите си? Ти ли ще им гледаш семействата и плащаш сметките? Точно този аспект на темата е толкова катастрофален като алгоритми и решения, че е способен да разруши в буквален смисъл здравната система и бизнеса в страната само за месец.
Пето – безпринципните мерки, кое да работи кое не, да учат ли едни деца, а други не, да работи ли големия хранителен магазин, който продава и крушки, а малкия, само за крушки да бъде спрян и фалира, водят до нови разделения, нови загуби, ново психоза и нови болести.
Шесто – може би най-важното. Неподготвени лидери, страхуващи се да носят отговорност, криещи се от всеки и от всичко, неспособни да дават дори добър личен пример. Тази действителност можеше да бъде друга, но не е!
Тя е такава, защото масовия шеф или лидер е с убеждението, че неговото спасение и това на семейството му е само на един телефон до друг шеф или лидер.
А какво става с хората, със служителите и семействата им, това някак си, спря да бъде работа на шефовете и лидерите. И не защото не искат може би, а защото за първи в живота си са изправени пред нещо реално – всеобхватна криза. Рязането на лентички, заучени кухи фрази по разни събития, лицемерна загриженост, недалновидни и откровено сбъркани решения и липса на способност за носене на каквато и да била отговорност, водят до случващото се днес.
Това се вижда на всяка крачка, по телевизионния екран, на страниците на всяка медия, на улицата, навсякъде! А ясните и конкретни отговори на поставените въпроси, а и на всички онези, които не са зададени тук, биха успокоили, подредили и помогнали на всички ни. За съжаление, няма кой да ги даде.
Точно това е причината да пиша този текст. Защото ако сами не помогнем първо на себе си и близките си, после на приятели и познати, на град и държава, ще бъдем брутално размазани от резултатите на некомпетентността и арогантността на властта, независимо кой точно я упражнява.