Днес е нашият празник! Празникът на хората, които обичаме Ловеч, неговият люляков аромат, гордо веещото се българско знаме на „Хисаря“, красивият Покрит мост, прохладата на Баш бунар, ромонът на Осъма, зеленият парк „Стратеш“!

Павлин Иванов

Всеки град има своя съдба. Нашият Ловеч също има своят път, своя съдба – понякога героична и смела, а понякога срамна и бездушна. Такава, каквато хората живеещи по двата бряга на реката са успели да сътворят досега.

Всеки от нас обича да показва пред приятели и познати хубавото в нашият град. Искаме да се гордеем с мястото, което обичаме и в което живеем. Иска ни се, Ловеч да бъде само хубавите снимки, емблемите, славната история. Желаем искрено и с чисто сърце да бъдем горди и достойни граждани на този прастар град .

За добро или за лошо, човешката история не се твори само с желания. Нужно е много повече от статус със снимка събираща лайкове. Необходими са мисъл, знания, умения, обединени от добронамереност, прозорливост, ум, обич и широко отворени сърца и души.

Днес за съжаление, ние не разполагаме с почти нищо от изброеното по-горе, освен може би голият и доста често, единствено лустросан патриотизъм.

Иска ми се да не е така. Иска ми се празникът на Ловеч, в денят на светите братя Кирил и Методий да бъде тържество на резултатите от съвместните усилия на всички ни. На всеки 11 май всеки един ловчалия, независимо къде се намира по света, да се сеща за родното място, за хората, с които е отраснал, за приятелите, с които е правил бели, с първата си любов, с плача на първата рожба, с усмивките по детските лица.

Знам, че това е възможно и рано или късно, нашият Ловеч отново ще бъде спокоен, добре устроен град, създаващ отлични условия за работа и отглеждане на деца.

А днес, въпреки всичко, все пак е празник. Празник на волята и надеждата за един нов Ловеч, такъв, какъвто заедно ще изградим през следващите години!