Павлин Иванов
Кипят усилено ремонти! Дори и да са предизборни, всички се радваме защото нещо се подобрява. Но както всеки добър замисъл, следва трагично изпълнение и опорочаване на иначе прекрасните намерения. Добри примери са културната иновация – ОТплаваща сцена, новите туристически продукти – дискове и брошурки, скрити в офисите на общините, крепостта „Хисаря“ – поставяне на малоумен, но за сметка на това прескъп метален паяк върху християнска базилика, поставянето на който си съперничи единствено със скъпа холивудска епична продукция.
Днес конкретният повод са ремонтите на пътната мрежа. Типично по български, в някакъв ден се реже асфалта и някога след това се запълват дупките. Свикнали сме.
Опитах си да си отговоря на въпроса: Някой контролира ли процеса и си отговорих от видяното на живо – НЕ!
Снимките са от днешният следобед и са направени в село Слатина. Като изключим, че в горният край на селото тече река питейна вода, която ще бъде класифицирана като загуба за ВиК Ловеч, в самият център, кипи рязане на асфалт.
Пак ще акцентирам, че ремонтите са нещо прекрасно с оглед на подобряване на средата, в която живеем. Но винаги има дребни, но много съществени проблеми:
- Работниците работят без задължителните каски и без задължителните специализирани облекла. Ясно е, че Инспекцията по труда е заета некъде другаде, строителният надзор трябва да си брои печалбата, кметицата на селото си гледа магазина, а инвеститора Община Ловеч е в почивен ден, след ленинският съботник от миналата седмица.
- При извършването на дейностите по пътя, НЯМА задължителната сигнализация, която има за цел да обезопаси движението и здравето и живота на шофьорите. След 2-3 часа ще стане тъмно и опасността да се пребие някой е изключително голяма. Резонно – следа от СКОРС, от пазачите-сътрудници или изобщо от някой, който да иска да обезопаси и сигнализира опасните участъци просто НЯМА.
- Дори на старите и раздрънкани камиончета на фирмата няма никакъв знак за внимание.
Опорочаването на хубавото и похвално намерение за ремонт на пътищата в общината се състои в пълната липса на организация и координация между всички участници е процеса. Лошият пример, който ще припомня е само от преди месец-два. Жена падна с автомобила си в прясно изкопан ров в квартал „Гозница“, като разбира се трапа беше необозначен, необезопасен и като резултат – опасен. След инцидента се изсипаха една камара хора с байрачета, подвижни знаци и сигнализация, но всичко беше след дъжд качулка. Както си му е реда по нашите географски ширини.
За да е по-лесно смилаемо, ще припомня на ресорният кмет Младен Младенов, че той харчи нашите пари, има грижата за нашата безопасност и по закон, трябва да упражнява контрол, разбира се, когато е свободен от предизборните си ангажименти.
Кметицата на село Слатина би трябвало да знае какво се случва в нейното село и да следи ремонтните дейности или поне дали ремонтът създава опасност за хората. Това при условие, че не продава в нейният магазин и има време да си върши работата, за която е избрана.
Строителният надзор трябване да знае какво се случва, как се изпълняват като количество и качество подготвителните работи. Но все пак, надзорът не трябва да е зает със смятането на своята печалба и мисловната му и експертна дейност да не е насочена към прикриване на кражби.
Инспекцията по труда трябва да контролира спазват ли се условията на безопасност, но това само, ако някоя медия я информирала за проблеми. Иначе, инспекцията си има много по-важна работа!
И така, ремонтите могат да бъдат освен доходно за участниците в тях и много опасно нещо автомобилите, шофьорите и техните пътници. Но тъй като сме свикнали на цялата тази безотговорност и безконтролност, ще си затворим очичките докато някой не се претрепе!
