Павлин Иванов

Директорът на Ловешкия театър Биляна Петрова отказва да отговори лично на въпросите, които възникнаха след обвиненията към нея от страна на 17 актьори и служители от културната институция. В писмено становище до медиите тя заяви следното:

Въпроси, които не могат да бъдат разисквани извън определен контекст. Като казвам „нашия театър“ е много важно да уточним, че това не е моят театър.

Това е театърът на Ловеч. За съжаление след встъпването ми в длъжността директор, заедно с административния екип на театъра бяхме изправени пред една много безнадеждна ситуация. Бяхме наясно, че са натрупани огромни дългове, но не подозирахме, че последствията от тях ще са толкова дългосрочни. Заварихме екип, който нямаше никаква стратегия за излизане от кризата, нямаше никаква яснота какво предстои.

В началото на 2020 г. анализът на ситуацията показа, че приходът на театъра се е повишил с два пъти, спрямо прихода от началото на 2019 г., като този подем бе спрян от затварянето на театрите. За мен това е успех, който обаче не трябва да ни успокоява. Големият проблем е, че ситуацията от началото на месец март т.г. – досега – ще ни принуди да работим още повече в предстоящия сезон. Ще ни се наложи целият екип на театъра да излезе от зоната си на комфорт и да влезе в усилен режим на работа, защото сме длъжни пред цялото общество, защото обществото ни гласува възнаграждения, заплати, осигуровки и очаква от нас още повече работа и отдаденост. Тук е моментът да заявя, че съм щастлива, че в Ловешкия театър има изключително отдадени хора. Без тях, няма да можем да продължим!

Всеки, който не е съгласен, че ние работим в полза на обществото е свободен да потърси реализацията си на свободния пазар. Аз вярвам в свободата на всеки човек и съм готова да чуя и да уважа позицията на всеки от екипа. Живеем във време, в което информацията лети със скорост – по-бърза от светлината. Не вярвам в заплахи, не вярвам, че чрез всяване на страх можеш да принудиш някой да обича работата и колегите си повече, всъщност не мисля, че някой може да забрани на някого да общува с него. Това е несериозно!

Относно назначаването на служители в театъра – мисля, че е невъзможно да се случи такова, при липсата на професионални причини. Изпълняващият длъжността директор има свободата да взема художествени и административни решения. Стандартите са много сериозно разписани и обосновани в Кодекса на труда, както и в Методиката на финансиране на държавните културни институти и никой мениджър не може да ги заобиколи.

Психологът е важен консултант по време на работа по спектакли и ценен съветник за взимане на решения, свързани с хора.

 

Графичният ни дизайнер съчетава длъжността си и като специалист – дигитален маркетинг. Мога да кажа, че съм горда, че млад човек, който е завършил своето образование в Милано е привлечен да работи в Ловеч заради театъра и съдържанието, което произвеждаме и то за изключително ниско възнаграждение, много под пазарните цени за услугите в сектора.

Драматургът на театъра е високо квалифициран кадър на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Като докторант и театровед – Елена Ангелова – съвместява длъжността си и като специалист – връзки с обществеността, а ние имаме огромния късмет и шанс да се възползваме от предишното ѝ образование в специалността „Театър на движението“ и да я „употребим“ като хореограф и то без да заплащаме затова, а отново заради любовта ѝ към театъра и заради това, че тя припознава Ловешкия театър като място, което започва да развива своя творчески потенциал.

Между другото културната политика в България се отваря все повече към проектното финансиране. Тази тенденция ще се засили в следващите години и театрите трябва да могат да се колаборират спрямо обновяващите се условия. Дебатите за проблемите, свързани с репертоарния театър в България датират от края на 70-те години и продължават до днес. Това е дълга тема, която няма да успеем да обобщим в няколко изречения.

Нашият театър е репертоарен, би трябвало това да е ясно на хората, които следят работата ни. В последно време обменяме много опит с директорите на извън столичните театри, обсъждаме непрекъснато динамичната среда, в която се развива българският театър. Гостуването на актьори в никакъв случай не трябва да става за сметка на местната трупа. Трябва да започнем да гледаме на тази посока на развитие като на възможност за обмяна на опит. По този начин можем да създадем предпоставки за развитие на качество, съдържание, да гоним високи финансови и творчески цели. Светът е отворен и ние не трябва да се изолираме, а да бъдем част от случващото се около нас.

В тази връзка през 2019 г. отбелязахме нашето първо събитие на открито – авторският спектакъл на Петко Венелинов и Ованес Торосян „Колега“, който в този формат, на открита сцена в Старата казарма на Ловеч, много допадна на ловешката публика.

През 2020 г. с оглед кризата, която настъпи с появата на Ковид-19, ние съумяхме да осъществим три премиери – детската постановка „Кучето с цвят на небе“, документалният филм за историята на Ловешкия театър, и не на последно място – премиерата на спектакъла „Козият рог“, която бе и финалът на 50-тия юбилеен сезон на театъра. Тук отново рискувахме, като построихме постановката на сцената на Ловешката средновековна крепост, но се оказа че този нестандартен избор предизвика огромен интерес – осъществихме две представления, на които дойдоха над 500 души.

Трябва да си партнираме, да търсим нови възможности за финансиране, за преодоляване на всички предразсъдъци, за поставяне на високи цели и постигане на резултати.

Отскоро към екипа на нашия театър се присъедини Владимир Винев, който има експертизата и опита, натрупани от работата му в Община Ловеч. Истински щастливи сме, че този човек прие театъра като предизвикателство и се втурна да работи в негова полза. Благодарение на него спечелихме проект към Агенцията за хората с увреждания на стойност 44 697 лв. за изграждане на достъпна архитектурна среда и ремонт на посетителските санитарни помещения, които не са пипани повече от 30 години.

Също толкова отскоро към екипа се присъедини и Светлана Христова – също дългогодишен експерт в Община Ловеч в областта на приватизацията, маркетинга и продажбите.

Толкова силно вярвам в тези хора! Знам, че един ден те ще бъдат напълно готови да поемат самостоятелно управлението на този театър.

В театъра има две синдикални дружества – към Съюза на артистите в България и към КТ „Подкрепа“. По въпроси, свързани с тях би следвало да се обърнете към техните председатели.

Очакваме резултатите от извършената от Министерството на културата на проверка, които ще покажат финансовото състояние и натрупаните задължения. Предполагаме, че ще има предписания, които ще трябва да изпълним.

Това, в което съм сигурна, че ни очаква двойно, дори тройно повече работа. Театърът е екип. Аз вярвам в този екип, който показва кураж и е готов да работи в името на общата кауза. Благодаря на кмета на Община Ловеч – г-жа Корнелия Маринова за подкрепата към театъра! Благодаря и на всички останали партньори, с които работим, и които продължават да ни помагат въпреки всичките проблеми, които възникнаха през тази година!

 

Очаквайте коментар по темата