„Основното в сферата на потребителската защита вече е посредством диалог и механизми за намиране на решения в полза за гражданите да се търсят и бъдещите жалони, с които ние ще продължим да развиваме тази тематика. Това засега работи”, посочи в предаването „Нощен Хоризонт” на БНР Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Той добави, че санкциите за нарушителите също са важни, тъй като действат дисциплиниращо на търговците, но не по-малко значение има и активното поведение на самите потребители.

„Ако ние продължим да възпитаваме по линия на превенцията това поведение у българския потребител, много бързо и самите търговци ще разберат, че има граници на това как можеш да се опитваш да спекулираш с доверието на хората и с икономическите им възможности. Тук е и от наша страна иновационният подход. Даваме си сметка, че ако методично, системно и правилно обясним на тези, които предлагат на потребителите стоки и услуги, особено на по-малките, какви са правилата и колко е важно и за бизнеса им да ги спазват, убеден съм, че ще го възприемат като подход. Дори да има манталитетна особеност, която да ни тласка все към това да направим някоя дребна хитринка, с малко работа в тази посока, тя може да бъде преодоляна и да тръгнем по пътя на разумното надграждане и на търсенето на позитивното общуване на този терен”, коментира Маргаритов.

Председателят подчерта, че нелоялните търговски практики застрашават потребителския интерес в много голяма степен: „Те не са въпрос на административно нарушение, което ще заблуди конкретния човек. Основават се отправян към най-широк кръг потребители анонс със заблуждаваща или спестена информация. Попадали сме на случаи, в които по-малки търговци, включително в райони в страната с население с по-ниска покупателна способност, опитват да не посочват коректно грамажите на предварително пакетираните продукти или на касата да маркират по-висока от оповестената на щанда цена.”

Маргаритов посочи, че комисията активно и перманентно следи качеството на туристическия продукт. В хода на активния зимен сезон акцентът е и върху ски пистите. „Тяхното привеждане в съответствие с изискванията на новата наредба, която е много полезна, защото въвежда единен стандарт за информацията, която трябва да бъде предоставена на туристите на всяка ски писта. По такъв начин се преодолява доскоро съществуващият проблем на различните писти да се поставят различни обозначения, което понякога затрудняваше туристите”, обясни той.

По-голямата част от вредните продукти произхождат от страни извън Европейския съюз.

„Държим лидерска позиция в топ 5 от европейските страни по залавянето и забраната на опасни стоки. Това, че сме външна граница на ЕС означава, че сме малко по-рискова територия и трябва да бъдем бдителни. Има различни стандарти, в ЕС те са по-високи. Всяка стока, която стъпва на наша територия, трябва да отговаря на европейските стандарти. Установените опасни стоки се унищожават. Основно те са свързани с отглеждането и възпитанието на децата, което също поставя въпроса за голямата отговорност”, акцентира Маргаритов.

„В дисонанс с основната ни статистика, според която нарушенията намаляват, през миналата година констатирахме ръст на тези в онлайн търговията”, съобщи председателят на КЗП. Той препоръча на потребителите да следят да има достатъчно информация за търговеца и да проверяват възможността да се свържат с него, за да са сигурни, че е реален.

Напомни, че никой не може да задължи потребителя да плаща авансово при този тип сделки.

„Онлайн търговия добива все по-широки измерения. В последните години все повече се развиват такива способи на взаимодействие между хората, не непременно между потребители и търговци, които налагат на пазара т.нар. споделена икономика. Хората общуват в Интернет, започват да предлагат едни на други най-различни стоки и услуги и осъществяват различен тип комуникация във връзка с предлагането и търсенето. Това е, според мен, посоката, в която през следващите години ще се развиват търговията и пазарът. Тук ще бъдат и най-големите предизвикателства пред потребителската защита, включително като нормативна регулация, каквато към момента липсва. Дошло е времето, в което да се замислим, че трябва да се изработят правила. Те могат да бъдат заимствани от тези при конвенционалната и интернет търговия и да се приложат в сферата на споделената икономика. Нашата комисия е в състояние да го направи и се надявам, че с конституирането на новия Парламент ще имаме възможност да предложим нещо работещо, което да бъде възприето”, каза още Маргаритов.

Действащите правила в сферата на потребителската защита на територията на ЕС са единни. За решаване на трансграничен проблем работят Европейски потребителски центрове. Такъв офис има и у нас, той функционира към КЗП. Маргаритов акцентира върху това, че при пазаруване от търговци извън ЕС потребителите трябва много внимателно да проследят информацията и при липса на такава да бъдат изключително резервирани, защото там могат да важат съвсем други правила. Например, правото на отказ може да не е в 14-дневен срок или упражняването му да се реализира по друг начин.

На финала: „Нека потребителите бъдат активни и да подават сигнали. Ние осъществяваме и планирани кампании, но пулсът се напипва тогава, когато живият живот извиква хипотезите. Според мен, това е валидно като цяло за обществения живот – да бъдем разумни граждани, които да се учат от грешките си, да черпят от натрупания опит и да търсят разумното надграждане в позитивната посока.”