Джаз фестивал може да помири Ловеч със зловещата история

Иво Райнов

Повече от пет десетилетия Ловеч заспива в грях. Отначало всички мълчат  от страх и покорство към една тоталитарна система. После четвърт век градът мълчи от заблуда или безразличие. Ражда, отглежда и възпитава децата си в срам и мълчание. Убийствата, изтезанията, бруталните човешки унижения са престъпления срещу човечеството за всяко цивилизовано общество. Другаде тези престъпления са признати, заклеймени, а местата , напоени с невинна кръв са превърнати в мемориали. За да бъдат памет и предупреждение за поколенията. Край Ловеч са се случвали зловещи престъпления, за които правим и невъзможното за да бъдат забравени.

Най-трудно е да стигнеш до помириение с историята и греха. Четвърт век в този град живеят десетки хиляди хора, разделени в прочита на историята. За едни „Слънчев бряг“ символизира уродливата същност на една политическа демагогия, за други е просто затвор, превъзпитаващ престъпници. За масовото съзнание, обаче , е нещо незначително в отдавна отминало време. Сигурен съм, че са хиляди онези, които нито един път не са извървяли срамния път към ловешката Голгота, не са видели с очите си ешафода, отнел живота на десетки невинни хора.

Две десетилетия официалната местна власт предпочита мълчанието пред помирението. Кметовете Пламен Еврев и Минчо Казанджиев пренебрегват, ниглижират или подминават с мълчание всяка идея за обществено помирение с историческите прегрешения. Никой не е чул тяхната историческа оценка, още по-малко признанието, че някога край Ловеч са се вършели зловещи неща. Невъзможно е да живееш разкрачен. Или газиш в демагогията, лъжата, подгизналата от кръв комунистическа кал, или стъпваш върху твърдите ценности на демокрацията.  В Ловеч живеем, заредени с политическата страст на комунизма и антикомунизма, вместо да черпим енергия от човешките ценности. Те могат да обединяват, идеологемите разединяват и раждат  подозрение  към историческата истина. Мисля си, че животът, достойнството, правото са човешки ценности. Посегателството върху тях е достойно за осъждане. Затова отдавна чакам едно простичко признание, „mea culpa” , изречена смирено от БСП и нейния градоначалник.

Понякога стъпките към прошката идват в най-неочаквания момент. Като вчерашното предложение на Данчо Заверджиев до Общинския съвет в Ловеч. Господин Заверджиев предложи нещо  съвсем мъничко, но равносилно на поискана прошка. Едно ново културно събитие – джаз фестивал, посветен на  Александър Николов – Сашо Сладура, който да се проведе през септември, месец на раждане и гибел за музиканта. Както е известно убийството на Сладура е един от най-зловещите символи от историята на „Слънчев бряг“. Точно затова, пак по предложение на господин Заверджиев, първият фестивал да бъде предшестван от поставяне на паметна плоча в лагера. Най-впечатляващото е, че предложението получи единодушна подкрепа от комисиите на съвета и ще бъде записано в културния календар за следващата година.

Надявам се да бъде подкрепено и на предстоящото заседание на Общински съвет. Това би било не само първо официално признание за историческите престъпления край Ловеч, но и отлична възможност да тръгнем към общественото съгласие за зловещата  част от историята, писана в лагера „Слънчев бряг“. Да признаем греховете и да заспиваме помирени със съвестта .

Приемам за положителен знак и фактът, че на преминалите обсъждания кметът Минчо Казанджиев не се противопостави на предложението. Надявам се до края на мандата да намери сили за да и каже своето извинение, но от името на партията  си. Струва си заради Ловеч.