И днес, в топлият мартенски ден, десетки хора от цялата страна се събраха в центъра на Ловеч и извървяха пътя до лагера на смъртта „Слънчев бряг“ край града. Шествието-поклонение в памет на жертвите на тоталитарният комунистически режим  се провежда за 34 път.

Паметта на избитите без съд и присъда българи, от верни на режима други българи, трябва да остане в историята за да не се повтаря никога повече. Истинската история за зверствата на комунистите трябва да се изучава, трябва да се знае и помни. Не втълпената ни, подменена и наложена комунистическа история, а тази, реалната, случилата се обективно, доказана с документи и факти.

Десетки хора от цялата страна сведоха глави и отдадоха своята почит към избитите ни сънародници в мрачните и нечовешки жестоки времена, през които нашата страна е минала. Бяха припомнени част от документираните зверства на зловещите надзиратели, пребивали до смърт неосъдени за нищо от никой български съд хора.

Бяха положени венци и цветя пред паметните плочи, напомнящи ни за това срамно и античовешко минало.

Паметта ще бъде жива, ще се предава от поколение на поколение, ако има кой да я носи, съхранява и споделя честно, обективно, на база факти.

За 34-ти път шествието-поклонение в памет на жертвите на тоталитарният комунистически режим се организира от Съюза на демократичните сили в България.

Ето още малко от истината:

Бившият лагерист Тодор Минков от София, задържан през 1957 г. по време на една от акциите на властта срещу „хулиганите” и изпратен в „Белене” без съд и присъда, е сред първите, които са прехвърлени в Ловеч. Като дата на заминаването за новия лагер той посочва 10 септември 1959 г.:

„Вкараха ни в дълга барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 метра, където ги струпвахме на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от двете страни ни биеха с тояги.”

От 166 души в началото само след няколко месеца в лагера край Ловеч вече са въдворени около 1000 души. При докарването на нови въдворени под командването на ръководството на лагера е изпълняван специален „ритуал” – старите лагеристи са строявани на плаца в шпалир и им е заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал заповедта също е получавал тояга.

Денят за лагеристите е започвал към 4-5 ч. без значение от сезона. „Нямаше лято, нямаше зима. Откарваха ни на кариерата, където работихме до късно през нощта, защото много хора не можеха да си изкарат нормите”, спомня си лагеристът Тодор Минков. Почивка се е разрешавала само на обяд за един час. Товаренето на влаковата композиция е извършвана за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е извършвало на бегом.