И до днес, БСП – наследницата на БКП, не намери сили да признае злодеянията си и да се извини на българския народ за избитите, за червения терор, за концентрационните лагери на смъртта, за отнетото бъдеще на българите.

Днес, 1 февруари 2023 г., се навършват 75 години от произнасянето на присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд. С тях през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници. На тази дата в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Убити са професори, учени, интелектуалци, генерали, народни представители. В най-масовата сеч на умни, образовани, интелигентни българи, жертви на комунистическият терор стават и четирима ловчалии – инж. Христо Петров Дойчинов, министър в последното царско правителство, и депутатите от 25-ото Народно събрание Сирко Станчев, Стефан Радионов и Стоян Никифоров.

Присъдите през февруари 1945 г. са предварително определени в проценти  по указания от Москва. В навечерието на заседанието на Първи съдебен състав Вълко Червенков, член на ръководството на БРП (к)  рапортува на Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и се намира в СССР, с телеграма, писана на руски език: „Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”

Присъдите на Първи и Втори съдебен състав са обявени на 1 февруари 1945 г. към 16 часа, а държавното радио предава на живо. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата и дори фоайетата са пълни с народ, който скандира „смърт”. Кордони на милицията едва удържат гнева на народните маси. Така датата 1 февруари 1945 г., когато страната е под съветска окупация, влиза в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Осъдените са откарани с камиони край Софийските гробища в Орландовци, където и са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките. Проф. Александър Станишев – известен лекар и министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 г., който е сред осъдените на смърт, моли да констатира смъртта на убитите, за да не бъдат погребани живи ранените. Убиват го, както е коленичил над последния разстрелян.

Труповете са зарити със сгурия, по-късно отгоре е направено бунище. Протокол от екзекуцията няма. Осъдените са лишени и от възможността да прегърнат за последно родители, деца и съпруги. А  близките – от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

През 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на Първи и Втори съдебен състав като се мотивира с редица процесуални нарушения.

Жестоките присъди на „народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от Народното събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.

На 19 януари 2011 г. правителството на ГЕРБ прие тази дата официално да се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. В мотивите си кабинетът Борисов посочи, че „1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. нар. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ”.

Малко известен факт е, че предложението за официалното утвърждаване на тази дата за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим е на българския емигрант, журналист и общественик Дими Паница. То е внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев стана първият действащ държавен глава, който участва в специална тържествена церемония на 1 февруари пред Мемориала на жертвите на комунизма с отдаване на военни почести.