Ден за прошка, а не мога да простя …

Павлин Иванов

Трудно ми е! Днес е ден за прошка, а аз не мога да простя на всички и за всичко. Чета безбройните статуси, че „силните прощават“, а аз не намирам сили, защото може би съм слаб. Не мога да прекърша в душата и сърцето умишлено причинени ми рани, да погледна от „високо“ и да убедя себе си, че съм простил. Не смятам, че такава е и била висшата промисъл.

Може би не съм добър човек.

Може би не съм добър християнин.

Може би не съм стигнал до онова ниво на извисяване, което позволява на човек съзнателно да прощава всичко и на всеки.

Смятам, че е лицемерно да кажа „прощавай и прости ми“, ако дълбоко в себе си не съм стигнал до това. Ако не съм намерил онази хармония със себе си и с околния свят, които ще ми дадат вътрешната сила да простя всичко и на всеки.

Прошката и прощаването не са само статуси и голи думи. Моето разбиране е, че те са състояние на духа, ниво на осъзнаване, дълбоко осмисляне, и в крайна сметка – индивидуално решение.

Не съм намерил начин да простя на хората, причинили страдание на други хора. Не знам как може да бъде простено съзнателното смачкване на личности, съдби, настояще и бъдеще.

Сигурно е много лесно да напишеш „прости ми и простено да е“ когато не го мислиш, но какво променя това, освен че ставаш един от всички онези, които ще постнат тези думи като статус. Не знам. Не искам да го правя.

Често ме упрекват, че съм зъл, че само „оплювам“, че винаги съм недоволен. Да, така изглежда и познавайки начина на мислене на хората и различните поведенчески модели, разбирам този упрек. Той е истински, но и по детски наивен.

Проблемите, които поставям имат нужда от решения, защото са в основата на нашите, междучовешки отношения. За тези, които причиняват умишлено страдания на всички ни, моето писане е досадно мрънкане, перманентно недоволство, черногледство .. Всичко това го знам, но дълбоко не ме трогва, защото знам, че всеки проблем има решение, което трябва да бъде намерено и изпълнено.

Не мога да намеря в себе си в сили да простя на хората, които съсипват града, който обичам и в който живея. Не мога, защото знам защо го правят.

Не искам да простя на тези, които отнемат времето и живота на всички ни, вкарвайки ни в техния далавераджийски филм. Не мога и не искам да им простя.

Не мога да простя на тези, които правят така, че семействата да се разделят в гонене на щастието и са се пръснали някъде по света. Тези, които съзнателно ни лъжат, губейки единственото ценно нещо на този свят – времето да бъдем заедно с хората, които обичаме и чувстваме близки.

Дали съм лош човек заради моят начин на мислене? Вероятно да!

Точно и затова е най-трудно да простя на себе си за мислите в главата ми, за действията или бездействията си. Ако успея, тогава сигурно мога да простя на всички и за всичко. Ако ли не, имам да вървя още дълъг път.

 

Днес искам прошка от хората, които уважавам, защото знам, че много пъти съм им причинявал болка в желанието си да им помогна, правейки това по грешен начин.

Днес ще дам прошка на хората, които са се опитвали да ми направят добро, въпреки мен самият. Защото знам, че това е най-трудното нещо на света.