Световният ден на водата се чества всяка година на 22 март, за да привлече публичното внимание към значението, съхраняването и устойчивото управление на питейната вода. Денят се отбелязва официално от 1993 по предложение на Конференцията за околната среда и развитието (UNCED). Всяка година на Световния ден на водата се акцентира върху определен аспект от значението на сладководните води, като за 2018 година темата е  „Природосъобразното използване на водата“.

Националният музей „Земята и хората” традиционно е съорганизатор и домакин на изяви свързани със събитието. В изявите си през тази година националния музей е включил трите тематични мултимедийни продукта, създадени по проект за подкрепа на туристически атракции в Ловеч – „Паметта на реката“, „Водата – майка на живота“ и „История на Банята“, които са част от атракциите Старата градска баня „Дели Хамам“. Документалните филми ще бъдат включени в програмата на НМ „Земята и хората“, като прожекции в техните зали.

Във връзка с отбелязване Световния ден на водата в периода от 22 – 23 март 2018 г., в туристически обект Стара градска баня „Дели Хамам“ за втора поредна година ще гостува интериорния дизайнер Антоанета Бебенова  от София. Тя ще демонстрира екзотичната техника за рисуване върху вода, известна като „ебру“. Всеки желаещ посетител на обекта може сам да изработи свое ебру и да си  тръгне с траен спомен от това посещение.

Това изкуството се появява в Япония през ХІІ в. На японски се казва „суминагаши“ и представлява  техника за рисуване върху водна повърхност и прехвърляне на изображението върху хартия, плат или друга основа.

Познавачите твърдят, че ебру е трудно изкуство, което изисква голямо търпение и усет, макар че на пръв поглед изглежда просто и лесно. При него не може да предположи точно каква шарка ще се получи, затова и рисунъкът е неповторим. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти.

В миналото това изкуство е намирало място в много ограничени сфери. Отначало тази техника се е използвала за рисуване само върху хартия. Била прилагана предимно за декориране на листовете, които са служели за официална кореспонденция, за украса на страници и корици от религиозни книги или поетични стихосбирки.

Понякога се получавали много интересни и красиви мотиви, използвани и като картини. Впоследствие като повърхности за отпечатване започнали да се използват платове, предимно коприна, и глина.

Днес ебру се използва за украса на стените в домовете, на бюра, понякога даже и по възглавници и завивки на легла. Украса, направена с тази техниката, може да се види и върху керамични и порцеланови съдове, върху уникални поздравителни картички. Напоследък художниците в християнските страни пък я прилагат и при боядисването на великденски яйца.