Демография: Всички линеят, но Ловеч загива

Иво Райнов

Снощи гледах новинарски репортаж по националната телевизия, фокусиран върху демографската криза в страната. Проблемът не е  нито нов, нито непознат. Най-хубавото на този пореден поглед върху най-голямата национална драма за новото столетие е опитът да се потърсят нюансите. Отново се чу предупреждението, че демографското източване ще съсипе българския северозапад.

Но за разлика от други случаи бяха показани и положителни примери. Като малка Стрелча, която расте напук на демографското спихване в България. Стрелча не е единствена“ бяла лястовица“ на картата на българското население. Има и редица други малки градчета, които ако не да растат, поне са забавили темповете на обезлюдяване под средните за страната.

Позволявам си това предисловие, защото  когато започна да говоря или да пиша за демографското съсипване на Ловеч настоящи и бивш управленци се скриват за удобното оправдание, че това е национален проблем. За съжаление остротата на проблема не се разпознава както от настоящите управляващи, чийто бивш председател на общинския съвет твърдеше, че решението е държавна отговорност, така и сред другия политически претендент ГЕРБ.

Икономическият упадък и демографското обезкървяване са двата най-жестоки проблема на Ловеч.

Всъщност те са взаимосвързани и задълбочаването на единия води до усилване на кризата в другия. Този мой текст е пореден апел към настоящите управляващи, амбицирани да продължат движението на общината в познатото инерционно русло и към техните опоненти, все по-настойчиво заявяващи намерения да  водят града към по-добри хоризонти.

Бих искал всеки мераклия за кмет и кандидат-съветник с позиция не просто да прочете този текст, а да осъзнае, че въпросът за демографското развитие е крайъгълен за всяка предизборна програма и стратегически за следващото четири годишно управление. В този смисъл призовавам хората, които искат да правят истинска политика, а не празнословен популизъм, да превърнат демографския проблем в ключова тема от предстоящите предизборни дискусии.

В тази статия им предоставям числа, тенденции и анализи, които могат свободно да използват и проучват, защото се основават на официалната статистика, предоставена от НСИ. Всички таблици и диаграми са изготвени въз основа на публикациите в сайта на НСИ, раздел „Демография и социална политика“, рубриката „Население – демография, миграции и прогнози“ във виртуалната библиотека.

В тази първа част от моя анализ ще направя преглед на промените в броя на населението. Броят е фундаментален за всяка демографска диагноза или сравнение. Промените в броя на населението определят  пряко възрастовите пропорции и броя на работната ръка, а косвено засягат нейната квалификация и общия образователен ценз на местното население.

В почти всички таблици и диаграми ще представям сравнителни данни за периода 2002-2014 година, което обективно ще покаже демографските изменения за последните три мандата на местно управление. Като изхождам от факта, че Ловеч е областен център и в това си качество разполага с по-големи възможности и условия за задържане на население, ще съпоставям регистрираните процеси в нашата община с общини на други областни центрове. От  друга страна ще съизмервам само с по-малки и съпоставими с Ловешка община областни градове.

Няма да съпоставям с най-големите градове, които имат несравним с нашия потенциал и са в значително по-изгодна демографска ситуация.В първата таблица съм показал промените в броя на населението за избраните областни градове като за сравнението съм използвал числата за 2002, 2006, 2010, 2014.

Таблица за изменението в броя на населението за избрани областни градове:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От таблица се вижда добре, че Ловеч губи най-много население сред областните градове и през трите периода. През периода 2002-2006 само Видин е с малко по-голяма загуба на население, а през последния период  (2010-2014) Силистра.  Ловеч, обаче,  е единственият областен град, който през всеки от периодите губи над 6,5% от населението,  което в абсолютно число е около 3000 души или по 700-800 жители на година. Повече от ритмично, за съжаление. Съвсем логично за периода на последните три управленски мандата град Ловеч е загубил почти 1/5 от населението си. Макар и малко по-добре близо до нашия показател са  градовете  Видин с 19% по-малко жители и  Силистра с 17,8% по-малко жители. За всички останали загубата на население е под 1/6. В резултат на тези процеси са настъпили значителни промени в съотношението на броя жители между Ловеч и останалите градове. Едно такова сравнение съизмерва промените в демографския потенциал на Ловеч и избрани областни центрове и покава добре печалната тенденция нашият град да губи значително по-бързо своето население.

Населението на Ловеч като процент от населението на избрани областни градове:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Както се вижда през 2002 година Ловеч е приблизително равен по численост с Кюстендил и Кърджали, но през 2014 година има с почти  20% по-малко население от тях. Ако през 2002 година населението на Ловеч е около 2/3 от това на Велико Търново, през 2014 е само 50%. В началото на периода числеността на Ловеч е превишавала чувствително тази на Разград и Силистра, а към днешна дата са почти изравнени по броя на населението. За същия период Търговище е изпреварил осезаемо Ловеч по своята численост. Видно е, че демографският потенциал на Ловеч намалява по-бързо в сравнение с всеки от останалите областните градове.

Още по-неприятен е фактът, че Ловеч губи по-бързо население дори в сравнение с по-малки градове от нашия регион. Припомням, че за последните три управленски мандата нашият град е загубил около 1/5 от своето население. В сравнение за това време Свищов е загубил около 10%, Севлиево 12%, Троян 12%, Тетевен 18%, Луковит 13%. Така, ако през 2002 година населението на Свиещов е било 71% от населението на Ловеч, през 2014 година нараства на 81%. В началото на периода населението на Троян е 56% от ловешкото, а на Севлиево 60%. В следствие на по-малката загуба на население през 2014 година населението на Троян вече е 58%, а на Севлиево 62% от броя на хората живеещи в областния град.

Съзнавам, че затрупвам читателя с числа и статистика, но го правя за да покажа, че нямаме никакви основания да оправдаваме демографския упадък в Ловеч с общата тенденция за страната. Статистическите данни са повече от обезспокоителни и подсказват , че Ловеч се справя най-зле със своите демографски проблеми през последните три управленски мандата и при очертаните тенденции ще се превърне в най-малкия и обезлюдяващ се областен град само след няколко години.

Статистическите данни за броя на населението дават основания да бъдат направени следните няколко извода:

1. За последните дванадесет години град Ловеч е намалял най-много в сравнение с областните центрове в България.

2. Ловеч е съкратил значително демографския си потенциал в сранение дори със сходно големи градове.

3. Логично е да се предположи, че демографския срив е последствие от икономическия упадък и мутризация на Ловешка община през разглеждания управленски период.

4. Водещата позиция на Ловеч в негативната демографска класация на областните градове е един от красноречивите примери , че през последните дванадесет години този град е бил управляван зле.

В следващата статия ще разгледам главните фактори за загубата на население – естествен прираст и изселвания.