LOGO_GERB_blue-300x209Предсрочните парламентарни избори  преминаха в сянката на скандал, който в деня на размисъл повлия пряко на вота на българските избиратели. Намерените  бюлетини в склада на печатницата Мултипринт още не бяха преброени и окачествени като годни или брак, когато бе обявено, че има опит за подмяна на вота  в интерес на ГЕРБ.  Един непроверен и неизяснен сигнал стана повод за недопустима политическа атака в деня, в който законът изрично забранява политическа агитация. Репортажите на една медия, изявленията на политиците, които не спечелиха изборите, но днес управляват,  пряко обвиниха ГЕРБ, че иска да подмени вота без да изчакат окончателното разследване и без доказателства. Това обвинение, хвърлено в деня за размисъл, повлия на вота като помогна на БСП. И това бе признато от Сергей Станишев в изявление пред собствената му партия. Без този скандал неговата партия нямаше да има и сегашния си втори резултат.

Сигналът, по който Прокуратурата предприе действия, бе подаден от кандидат на заинтересована да дискредитира опонента си партия. Защо вместо това ДАНС не използва всичките си средства, за да провери дали реално тези бюлетини са били годни и предназначени за разпространение? Защото днес организаторите на публичната акцията – Мая Манолова, Сергей Станишев и БСП, Лютви Местан и ДПС, Волен Сидеров и Атака, Николай Бареков и ТВ7 са главните печеливши от недоказаните обвинения, които изсипаха върху ГЕРБ. Днес всеки от организаторите и изпълнителите вече е получил своята награда – висок пост, участието във властта, пари. И всички заедно разчитат на разследващите органи и институции да се оправят някак си с последващото доказване на техните клеветнически твърдения. Отговорността на съдебната система е изключителна. Ако тя не намери факти и доказателства, че има преднамерени действия за подмяна на вота от ГЕРБ всички, които направиха изявления в деня за размисъл, трябва да бъдат обявени за най-големите лъжци, подвели българските избиратели в своя пряка лична полза.

Пет месеца по-късно все още няма яснота как и по какъв начин бюлетините в склада на печатницата са могли да повлияят на изборния процес. Няма отговор дали техният брой е нарочно завишен или е в границите на естествената за такива обеми и специфика на отпечатването документи. Няма маркирани бюлетини. Няма пряка връзка между намерените бюлетини и извършване на противозаконно действие с тях.

Обвинението, което Прокуратурата повдигна преди дни е за „неупражнен контрол върху служители на МС, които е трябвало да осъществят контрол върху изпълнението на поръчката по отпечатването на бюлетините“. Всеки трезво мислещ човек разбира, че това обвинение е несъразмерно на клеветническата кампания в деня за размисъл, че то не доказва умишлени действия за подмяна на вота от партия, която в този момент не е на власт. По-мащабна, клеветническа и безсрамна кампания в страната ни не се е случвала. Тя може да бъде измислена и осъществена само от хора, които познават и създават задкулисните схеми. Точно те предприеха действия с „немаловажни вредни за обществото последствия“, опорочиха вота на избирателите, подведоха ги и днес консумират ползите от тези си действия, пренебрегвайки гласа на общественото недоволство от техните безобразия.

Разследването по случая с надпечатаните бюлетини в печатница Мултипринт не успя да установи престъпление по  отношение на изборния процес. Събраните до този момент факти и експертизи не доказват по никакъв начин, че ГЕРБ е имала намерение  или че е предприела действия, с които е искала да опорочи вота на българските избиратели. За това призоваваме разследващите органи за разследват законността на действията на всички участвали в този публичен скандал лица и да се произнесат и по тях.

Настояваме да се дадат отговори и на следните въпроси :

  1. От къде и по какъв начин Мая Манолова е получила информация за случващото се в печатницата, охранявана докато печата изборните бюлетини. Кой е съобщил за нередности в печатницата Мултипринт  и какви доказателства има тя, за да сезира за тях? В кой момент Манолова е научила за тях и след колко време е подала сигнала?
  2. Кой е отговорен за изтичане на информацията за акцията на Прокуратурата? И направено ли е необходимото разследване как е изтекла информацията?
  3. Кой е отговорен за разсекретяването на акцията и появяването на информацията за нея в точно определена телевизия? Защо журналистът Бареков е отишъл там, преди да има представители и на други медии? Разпитван ли е журналистът Бареков, от кого и кога  е получил информация, каква точно е била тя и защо той е допуснат до място, където се провежда акция на прокуратурата?
  4. Кои аргументи накараха председателите на трите управляващи в последствие партии – БСП, ДПС и Атака, да предприемат недопустимото – нарушаване на закона в деня за размисъл? Имаха ли безспорни доказателства за предполагаеми действия на ГЕРБ за подмяна на вота?

Очакваме отговор на тези въпроси, за да не се допускат подобни ситуации и за в бъдеще. Призоваваме в разследването да се включат широк кръг лица и техните показания да станат публично достояние. Защото има едно твърдения, по което има обща политическа оценка – вотът на избирателите на 12 май 2013 година беше съзнателно опорочен. И резултатът от това виждаме всеки ден в невъзможността Парламентът и създаденото от него по спорен начин правителство  да работят нормално, във възгласите на хората, които вече 125 дни остават на софийските улици за да искат „Оставка“. Те са доказателствата за това кой опорочи и подмени вота на българските избиратели!

Искаме честно и прозрачно разследване на манипулацията със скандала Мултипринт!

Искаме и оставката на това управление !

4 коментара

  1. Павлин Иванов,това платена публикация ли е или сайтът ти е партийна пропаганда на ГЕРБ. Две седмици отсъствах от България и сега виждам новото ти падение. Когато една медия пуска партийни декларации – пиши я бегала.

  2. Типичен пример за крадеца вика дръжте крадеца. Изборите били опорочени, да вярно е с 10%, точно толкова не стигнаха на герб и точно толкова бяха уж невалидните бюлетини в печатницата, собственост на член на герб. Доста наивно е да твърдиш, че някой друг е виновен зс провала ти, при положение,че самият ти си искал да измамиш народа. Така и не стана ясно обаче, защо имале толкова много надпечатани бюлетини, ако това беше брак, значи и при деугите поръчки трябва да има толкова голям процент брак, което не е нормално и определено води до големи загуби, което обаче в случая не е така. Затова ли герб толкова време мълчаха и решиха да пробват да си измият ръцете след 4месеца с една повече от смешна декларация.

  3. Ако легендарният водещ на ВВС Джеръми Паксман се поинтересува от случващото се в българския парламент, с усета си за смешното веднага ще долови пародийния елемент в поведението на местното „политическо животно“. И вероятно ще се удиви, че е възможно поне в една отделно взета страна пародията да победи политиката.

    Само през последния месец, например, 42-ото Народно събрание е на път да постави рекорд по внасяне, разглеждане и отхвърляне на вотове на недоверие. Дотук минаха два, но ГЕРБ готви нови – за политиката в областта на културата (впоследствие май ще се откаже от темата) и здравеопазването.

    Дали и кога ще ги внесе, дали пък няма да бъдат за спорта или за околната среда – никой още не знае. Това зависи изцяло от настроението на лидера на т.нар. опозиция Бойко Борисов. Но и дотук машината вече беше пренавита до степен дори симпатизиращият на ГЕРБ проф. Михаил Константинов да заговори за промяна на Конституцията с цел парламентът да се занимава и с друго, освен с вотове на недоверие. Само дето този парламент трудно събира кворум, камо ли конституционно мнозинство…

    В интерес на истината, почти всички вотове през последния четвърт век допринесоха за окарикатуряването на един от най-важните инструменти на парламентаризма. Повечето целяха не свалянето на правителството Х, а неговото публично злепоставяне. Сега обаче за пръв път се случва следното: опозицията сякаш се стреми да злепостави не толкова управляващите, колкото себе си.

    В нормалния парламентарен живот вотът на недоверие би трябвало да има различни задачи – да е предизвикан от конкретно политическо действие, което силно компрометира властта и разпалва масово обществено възмущение, и да я принуди да поеме отговорност.

    Създаде ли това управление повод опозицията да внесе вот на недоверие? Да, и то само за две седмици. Изборът на председател на ДАНС изкара десетки хиляди хора на улицата. Внесе ли тогава парламентарната опозиция искане за вот на недоверие? Не. Тогава тя бойкотираше работата на парламента, т.е. беше предприела още по-крайно политическо действие. А имаше ли сериозен повод за бойкот? Единствено възможният беше партията да не признае резултатите от парламентарните избори, които сетне обжалва в КС. Но преди това депутатите от ГЕРБ изобщо не биваше да полагат клетва.

    С досегашното си поведение парламентарната опозиция всъщност прави ценна услуга на не особено популярното правителство, подложено отгоре на всичко и на публичен натиск. С поредицата абсурдни действия четата на Бойко Борисов комай държи да ни убеди, че въпреки критиките срещу кабинета „Орешарски“, той няма сериозна алтернатива.

    Тактиката на ГЕРБ да се бъзика с вотове постоянно е толкова детинска, че преди всеки „дебат“ в парламента може организирано да се пускат групи ученици с интерес към клоунадата. При това първият беше особено забавен – опозицията го провали сама, като най-напред не се регистрира, за да няма кворум, а после не участва в обсъжданията по същество. Още по-забавно стана, когато Бойко Борисов обяви, че управляващите трябва да си правят кворума, след като преди две години каза тъкмо обратното.

    Не вярвате?

    На 27 юли 2011 г., след вот на недоверие срещу правителството на ГЕРБ, Борисов беше повече от категоричен: „Даже не могат да ме ядосат, защото видяхте, че те дори не можаха да си съберат кворум. След като ГЕРБ не се регистрираха в парламента, тези, които искат да ни свалят, не могат дори да започнат заседание.” С две думи, когато управлява ГЕРБ, задължение на опозицията е да събира кворум, а когато е в опозиция, това задължение моментално се прехвърля към управляващите…

    В резултат на тези шеги и закачки, парламентът почти не се занимава със същинската си работа. По справка на сп. „Тема“, от 50 заседания почти на всяко шесто е имало проблем с кворума, а в последните два месеца – на всяко трето. Отделно са постоянните процедурни разправии, които са отнели десетки часове, равняващи се на няколко работни дни. Групата на ГЕРБ, например, има право да поиска поиименно преброяване веднъж на всяко заседание и вече не пропуска да го прави. Ей така, напук. Или заради едното заяждане с председателя на НС Михаил Миков, когато лидерът на опозицията дори си позволи да нарече „шмекера“ (каламбур със „спикера“), все едно става дума за закачки в голямото междучасие.

    Че българският парламентаризъм наистина е излязъл в едно голямо междучасие, се забелязва и по лежерното поведение на управляващата коалиция. Тя прекрасно знае, че може да откара дълго, тъй като непрекъснато й се предоставя алиби, че й пречат да си върши работата. Фактически неконтролираното от парламентарната опозиция правителство по същество пребивава в рахат – една хубава турска дума, която лидерът на ДПС Лютви Местан вероятно би превел на български като „екзактен онтологически статус“.

    Оттук до появата и на нашенски Съюз на плюшените мечета крачката би трябвало да е малка. А доколкото така и така не се вижда сериозна политическа алтернатива, най-добре ще е да го ударим на пълен майтап. За да звучи малко по-благопристойно обаче, можем да се кръстим Партия на умерената пародия в рамките на закона, по аналогия с онази на умерения прогрес.

    Впрочем когато я „основава“ в една кръчма в Краловске Винохради през 1911 г. , Ярослав Хашек пише Манифест, готов за употреба във всякакви времена и най-вече в държави, където „политическото животно“ броди без цел и посока. Манифестът гласи:

    „Като основаваме новата политическа партия, нямаме, а и не можем да имаме и най-малка представа какви добри дела ще извърши тая партия за човечеството и особено за тебе, скъпи чешки народе!”

    Хашек, естествено, се самоназначава за лидер на ПУПРЗ и приписва на себе си всички съпътстващи подобна позиция отклонения от здравия разум и морал. „Политикът трябва да мине през школата на живота, главно трябва да се научи да лъже хората. В политиката няма нищо безукорно чисто” – казва „лидерът”.

    Програмата на Партията на умерения прогрес в рамките на закона е издържана според критериите на всяка популистка формация. Обещаваме да обещаваме. Нашите обещания са най-добрите обещания. Ако не обещаем нещо, то е защото сме забравили да го обещаем. На Втория конгрес през 1921 г. ПУПРЗ излиза и с решение по въпроса за световната криза: „Партията на умерения прогрес в рамките на закона заявява, че що се отнася до международното положение, то наистина е толкова лошо, че само взривяването на Земното кълбо може да попречи на всеобщата икономическа катастрофа!”

    Чиста пародия, ама в един момент много симпатизанти започнали да събират подписи за регистрацията на ПУПРЗ. На хората просто им било писнало от лицемерие и демагогия.

    http://reduta.bg/v2/article/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0

  4. мутрата „буда“ отново разиграва българския народ и тласка страната ни към пълна разруха под хвалебствените дитирамби на неграмотни репортерки и пишман-блогъри. на олигарсите точно такива „актьори“ и клакьори са им необходими, за да държат вниманието на хората в неправилен фокус, докато те безнаказано ни ограбват. незнайно защо „будните съвести“ пропускат да пишат за грабежа, който ни спретнаха олигарсите от средите на бкп, по-късно преименували се с „демократична цел“ на на сдс, бсп, герб и дпс…

Comments are closed.