Биляна Микова
Сигурно сте си мечтали да посетите страна, събрала в себе си много различни хора и култури? А някога мислили ли сте, че тази страна може да е всъщност едно училище? Добре дошли в Езиколандия: пълно наименование: Гимназия за чужди езици „Екзарх Йосиф I”, максимален престой: 5 години, възможни последици: оставяне на трайни следи в съзнанието и желание за завръщане обратно.
Винаги съм искала да пътувам, да се запознавам с нови хора и да откривам нова неща. Но напоследък осъзнах, че да пътуваш не винаги означава да минаваш брой километри..или поне не буквално. Не съм си и мислела, че ще посетя място, където да открия не само култура и история, но и толерантност, съпричастност, разбиране и..приятелство. Когато обаче плахо, но любопитно поех към Езиковата, не осъзнах как си взех двупосочен билет, а билетът за наобратно скъсах умишлено по средата на пътуването. И така започна пътешествието, което не искам да свършва. И както при всяко пътуване, към края аз вече се замислям за това, какво ново видях, какво точно научих и как това ме промени?
Като начало ще започна с пълен комплект от знания и умения. И под това съвсем не разбирам нещата, които пишеше в многото учебници, а нещата, които прочетох във всеки от жителите на Езиколандия. Думичките, които старателно записвах и научих в речниците по немски и английски бяха и са важни, но сега проумявам нещо повече: думи като „приятел, нужда, помощ, ние, заедно, мога” успяват наистина да въздействат и да научат човек. На какво ли? Мисля, че тук е по-добре да не използвам никакви думи – чувствата, емоциите и приятелите говорят сами за себе си. Ще си позволя да опиша с няколко думи обитателите на Езиколандия, като започна с учителите – главните екскурзоводи в страната. Информирани в най-различни области, те не просто показват главните забележителности, но и споделят личния си опит и търпят всичките капризи на туристите – учениците. Какво обаче е най-ценното, на което ни учат? Опознавайки нас и интересите ни, те не се стараят да ни покажат правилния път, а нашия път – правилен или грешен; пътят, който трябва да извървим.
Другите жители сме ние – всички бивши, настоящи и бъдещи ученици на Езиковата. И ето тук започва истинското странстване сред различните гледни точки, начин на действие и мислене. Защо казвам странстване? Ловеч, Севлиево, Троян, Тетевен, Габрово, Белене, Свищов, Ябланица, Луковит, Козлодуй, Павликени, Трявна, Априлци, Левски, Кнежа са само някои от родните места на учениците. Идва моментът да кажа, какво точно научих от тях, а то е следното: Първият лесен урок бяха различните диалекти, традиции и специфичност във всяко едно населено място. И така чрез разкази и истории, за един ден успявах да бъда на няколко различни места едновременно. Пътувайки, аз не само промених мирогледа си, като се научих да приемам индивидуалността и различните гледни точки, но и намерих приятели.
Престоят ми в Езиколандия е към края си, а ми предстоят финалните изпитания за доказване на знанията. Замислям се и осъзнавам, че не се притеснявам много за тях, а за самия край, за раздялата с пътуващите и за възможните последици, написани в брошурката пред входа, а именно – желание за връщане отново. Но дори и след края, пътуването ми посочи истинските неща и ме накара да искам да мечтая. Но възможно ли е да посетиш такава страна отново? Да странстваш в рамките на едно училище?