Да припомним на кмета, че центъра на Ловеч се руши!

Иво Райнов

„Състоянието и поддържането на градската среда е дълг на всеки съветник“. Така започва неотдавнашно писмо на господин Тихол Тихолов до всички съветници в местния Общински съвет. В него председателят на  ловешкия парламент ми напомня, че съм задължен да „изисквам надлежно, отговорно отношение на Общинската администрация  към изграждането, опазването и поддържането на обектите на градската среда“.

Окуражен от съвета на господин Тихолов, че „ и двете страни – Общински съвет и Общинска администрация трябва да извървим отсечката помежду си, за да се срещнем някъде по средата на пътя“, реших да направя моите крачки именно по посока на тази среща.

Горещо подкрепям  апела на адвокат Тихолов „да започнем взаимно да се информираме за състоянието и необходимостта от вземане на мерки по отношение на надлежното изкърпване на градската улична мрежа (улици, тротоари, пешеходна зона)“ . Именно в този контекст бих желал да споделя и онагледя няколко констатации.

Лицето на един град е неговата пешеходна зона, тази която би видял при разходка всеки гост. Централната зона показваме на всеки високопоставен посетител (министър, посланик и пр.), чуждестранен приятел. Със сигурност спомените и впечатленията са от центъра на града, не от крайния квартал или крайградския парк, които най вероятно няма да бъдат посетени. Затова считам, че перфектното състояние на централната  част е постоянна грижа на всяка отговорна за имиджа на града управа. Както казва господин  Тихолов трябва  да се информираме, когато някой е пропуснал да упражнява грижата от доста време. В тази статия ще излея неприятни впечатления, добити  в един твърде къс и горещ  радиус от 200 метра около кметския кабинет.

Приемам, че всеки гост на града би се разходил по пешеходната зона, около търговския център, виенската сладкарница,  пешеходния мост от площад „Екзарх Йосиф I“. И би видял десетки примери на административно безгрижие и разруха.  Павираната зона зад търговския център е разбита от месеци. Цяло чудо е, че градски тарикати не са започнали да се снабдят с павета, които да използват я на двора, я на вилата. Пешеходната зона е осеяна с дупки и разместени павета край водосъбирателните шахти. Край училище „Св. Климент Охридски“ страничните бордюри са извадени и нахвърляни върху тревните площи.

Само на двадесет метра срещу входа на общината и прозореца на господин Казанджиев мраморна плоча от оградата около едно от дърветата  е изкъртена и захвърлена на самия площад!  Стълбите срещу Виенската сладкарница, около загадъчния триелементен паметник, са се нагънали като планинска система, а мраморът се пука  и руши. Хлътването расте с всяка година и заплашва да нанесе сериозни щети.

От кабинетите на заместник-кметовете Хасан и Петков се открива покъртителна гледка към окаяното състояние на пешеходния мост. Съборени облицовъчни плочи, изкъртени стъпала, извадени тротоарни плочи. В обратния край (срещу хотел „Лиани“) мостът е истински опасен. Пространството е неосветено, а стъпалата така разместени, че отварят големи дупки,  които могат да предизвикат счупване на крайници, а в случаи на тежки падания далеч по-ужасяващи контузии.  В горната част на стълбите стърчат няколко арматурни железа, Не искам да си мисля какво би се случило, ако някой се наниже на тях.Напълно съм съгласен с господин Тихолов, че „не трябва да се изчаква в засада-кога едната страна (Общинска администрация и Общински съвет)  ще сгреши, за да бъде ударен виновника, а удрящият да заблести“. Не мога да си представя, че някой може да мълчи в очакване на пострадал гражданин и перверзното удоволствие да заблести в обвиненията си.

Вслушвам се в съвета на господин Тихолов да препоръчваме мерки за разрешаване на проблемите. Моят съвет е семпъл и изпълним – отговорните за  поддържането на градската среда общински звена да си свършат работата.  За целта не се иска никак много – строителни материали и няколко души, които да подредят и залепят разместеното.  Съвсем  не са нужни непланувани капиталови разходи или актуализация на бюджета. Убеден съм, че възстановителните дейности не са скъпи и са напълно по силите на създаденото по искане на кмета общинско звено за ремонтни  дейности и поддръжка. Така, че ако някой се сети  да припомни задълженията по вертикалата на администрацията грозните петна и опасните разрушения биха изчезнали за няколко дни.

Разбира се в града има десетки поводи за добронамерени сигнали, каквито ни препоръчва господин Тихолов. Но избрах лицето на града, защото язвите по него са срамни. А също и с крехката надежда, че никой от ръководния екип на общината няма да се оправдае за пореден път с дебилната теза, че посочените градски пространства не са общинска собственост.

Надявам се, че съм разбрал правилно апела на господин Тихолов и моето участие в инициативата ще бъде прието за „разумно и спокойно, без политически пристрастия и поръчки“.

Дано да съм се включил по правилния начин в инициативата за разрешаване проблемите на  Общината. Най вече дано от тези снимки някой да се засрами!