Цветозар Цаков
За да напишеш книга като „Да откраднеш тайната на хляба“, ти трябва едно-единствено нещо – да си откраднал тайната на живота. След това да си я раздробил на миниатюрни късчета и да си я скрил майсторски измежду буквите и препинателните знаци, така че да остане видима само за най-прозорливите – тези, за които си заслужава да пишеш.
Защото ако има нещо, за което да се пише най-трудно, то това е обикновеният живот на обикновените хора. Тези, които реално виждаме всеки ден по улиците, в магазините и заведенията, в офиса и в уюта на дома. Има стотици майстори на перото, които създават цели нови светове и вселени – покъртителни в своята мащабност и многопластовост, удивителни в своята пъстрота и размах, спиращи дъха със сюжетното си развитие и с героите си – с характери по-сложни от самите светове. И аз искрено се възхищавам на голяма част от тях. Но това, което винаги ме хвърля в див възторг и раболепно литературно преклонение пред личност и талант, е способността деликатно да се изтъкне интересното, красивото и неповторимото от на пръв поглед еднообразния и сив жив живот – не онзи на супергероите, великите исторически личности и възвишените, одухотворени романтични души, световни спасители и борци за глобален мир, а този на обикновения човек с обикновена скучна работа, обикновена монотонна седмица и обикновени мечти, които можеш да докоснеш с пръст.
Признавам си, до този момент литературните ми сблъсъци с женски автори, що се отнася до художествени произведения, не са били от най-успешните. Останал съм с впечатлението, че представителките на нежния пол неминуемо се чувстват длъжни да мацнат поне една чаена лъжичка неуместна и ненужна романтична наивност точно на най-неподходящото място от иначе стегнатото и стилно художествено ястие. Точно когато творбата е навлязла в дълбоки води и с оглушителен, концентриран грохот тече към най-непристъпните кътчета на съзнанието – от някъде се появява водопад и всичко се превръща в пръски и пяна, чезнейки някъде в ниското. В „Да откраднеш тайната на хляба“ обаче няма да намерите водопад! Там течението на реката е константно и устремено в своята посока, а именно – да ви срещне с живота около вас. С вашия живот! С това, което се случва всеки ден, но сте твърде забързани и угрижени за маловажни неща, за да го забележите. С хората, с които се разминавате по тротоара и с тези, с които чакате пред светофара да светне зелено, но никога няма да заприказвате, съответно да разберете колко еднакви са сивите ви работни седмици. И най-подир – в сладки приказки и неволно разменени усмивки – да осъзнаете колко цветни всъщност са те и колко по-цветни биха могли да бъдат с малко вглеждане в дребните, едва забележими късчета щастие, които животът ни е надробил. Или пък в тези, които Валерия Андреева е разпръснала из страниците на книгата си, чакащи някой да ги събере и подреди в букет.
Всичко казано дотук всъщност се побира в следните три думички: „Прочетете тази книга!“. В метрото или автобуса на път за работа, в офиса измежду задачите за деня или на удобното легло вкъщи. Във всички случаи ще сте в естествената среда на дванадесетте разказа – вашия собствен свят.
И ако не откриете (и откраднете!) по нещо за себе си в „Да откраднеш тайната на хляба“, то вие или още не сте прочели всички разкази, или сте математически гений, за когото литературата е просто поредица от наредени в логаритмична последователност писмени знаци! Ако пък сте мъж и таите дълбоко скрити и от вас самия псевдо-сексистки предубеждения – тази книга е чудесно средство да им забиете един звучен шамар. Защото, както добре знаем, боят изгражда…
За авторката:
Валерия Андреева Тодорова е родом от ловешкото село Крушуна, а в момента живее в Сливен. Автор на белетристика, поезия, пиеси, публицистика. Завършила е българска филология и втора специалност, свързана с публичните комуникации във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
Има публикации в списание „Пламък“, списание „Жажда“, във вестниците „КИЛ“ „Неделник“, „България сега”, „Българско войнство“, „Сливенско дело”. Повече от 13 години е кореспондент на вестник „Българска армия“.
Произведения от Валерия Андреева са включени в литературни сборници: „Жажда-2010″, „Жажда-2013″, „Антология на сливенския хумор“. Работи в областта PR. Изнася лекции по реторика.