Приятел вчера ми каза, цитирам: „Алах акбар слезе от S класата. Опростиха му 8 милиона! Попа даде доносите и се върна при баба Гуси.“ Трудно се коментира ставащо в последно време в страната. Приятелят ми е млад, умен, образован и не живее тук. В Ловеч е за малко. Скоро пак ще поеме по своя път.
Вече всеки е прочел за хода на правителството и опрощаването на близо 8 милиона лева дълг към държавата на Мюфтийството. И едва ли има човек, който да приема положително тази стъпка, пък била тя и заради „запазването на етническия мир“.
Може би в друг време, опрощаването на неясно как натрупания дълг към държавата щеше да се приеме по-леко, но днес това едва ли е възможно.
Причината е много просто – дори и минимално оптимистично чувство за справедливост в българите е разрушено фундаментално! А вече се копае и под основите.
Един от основните мотиви за тази мисъл е, че законите трябва да важат за всички, без никакво изключение! На това се основава разбирането за правова държава. Когато години наред са се затваряли очите за трупаните дългове, а в същото време, всеки данъкоплатец в бизнеса или отделното домакинство е притискан да си плаща навреме и в цялост дължимите налози, хората се питат защо се случва така. Защо трябва да плащат заради някой, който на това отгоре е доста богат. Визирам структурите на основните религии.
Защо собственици на хиляди имоти, гори, земи, като различните вероизповедания, не са коректни към държавата, още повече, че получават сериозни приходи. Защо от друга страна, тези, които реално създават стоки, продукти, услуги, блага и принадена стойност, трябва да бъдат нетни донори за луксозни Мерцедеси, Ролекси и всякакви глезотии на местните пророци, генериращи скандали, недоволство и липса на морал?
Проблемът със справедливостта е изял не една глава на хора, които управляват. И така ще бъде. Прагът на поносимост, колкото и да е голям за българина, все пак не е безграничен и се чупи. А след това, не следва нищо добро и нормално.
За съжаление, несправедливостта в днешна България, дебне зад всеки ъгъл. Буквално!