Национален статистически институт

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

  • Доброволност на отговорите;
  • Самоопределение;
  • Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 103 484, или 90.9% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се запазва.

Към турската етническа група са се самоопределили 2 789, или 2.4% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 0.9 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към традиционно третия по численост ромски етнос са се самоопределили 4 999, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група не се променя в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 407 души, или 0.4%.

Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 574 (0.5%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 628, или 1.4% от отговорилите лица.

  

Териториално разпределение по етническо самоопределение

Към 7 септември 2021 г. във всички общини на област Ловеч преобладава населението от българската етническа общност. Най- висок е относителният дял в общините Априлци (99.2%), Троян (94.6%) и Тетевен (93.8%). С най-нисък дял на населението от българската етническа група сред всички осем общини на областта са Ябланица (74.9%) и Луковит (80.3%).

В четири общини населението от ромската етническа общност е втората по численост група. Най-голям е делът на самоопределилите се като роми в общините Ябланица – 20.3% и Луковит – 16.1%. С най-нисък дял са общините Летница – 0.2% и Априлци – 0.3%.

В три общини относителният дял на населението, самоопределило се към турската етническа група, е по-висок от този за областта (2.4%). Най-висок е той в общините Летница –  12.7% и Ловеч – 3.4%, а най-нисък в общините Априлци и Тетевен – 0.1%.

С течение на времето населението с българско етническо самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с другите две етнически групи. Към 7 септември 2021 г. в градовете на област Ловеч 63.6% от българския, 25.1% от турския и 52.3% от ромския етнос.

 

Възраст и етнос

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. В област Ловеч при тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е – 29.7%, при 25.1% и 5.0% съответно за турската и ромската етническа група.

Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 – 14 навършени години) при ромите – 32.1% от самоопределилите се към този етнос. По-малък е делът на младите при българската общност (10.8%) и най-нисък е този дял при турската етническа група – 10.6%.

 

Образование и етнос

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението в област Ловеч по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 76.8% са с високо образование (21.4% с висше и 55.4% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 48.6% (5.9% с висше и 42.7% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 18.3%, съответно 0.3% с висше и 18.0% със средно образование.

В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи в област Ловеч се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.2 на 0.3% сред ромската етническа група, от 3.6 на 5.9% сред турската и от 17.1% през 2011 г. на 21.4% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.

От лицата на 15 и повече навършени години никога не са посещавали училище 0.4% от самоопределилите се към българската етническа група, 0.7% от турската и 6.2% от ромската етническа група.

Децата в задължителна училищна възраст (7 – 15 навършени години) в област Ловеч, останали извън образователния процес, са 10.3% при турската общност, 9.5% при ромската и 2.1% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.

Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. В област Ловеч към 7 септември 2021 г. 16.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 2.1% и 0.9% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

 

Икономическа активност и етнос

Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.

Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. В област Ловеч най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 58.2%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 6.8%.

Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (68.4%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки пети икономически активен на възраст 15 – 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група – 11.1% от икономически активните лица.

 

Майчин език

Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак.

Майчиният език е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство.

В област Ловеч българският е майчин език за 104 818 души, или 92.1% от населението, турският – за  2 536 души, или за 2.2%, и ромският – за 4 520 души, или за 4.0% от отговорилите на въпроса.

Друг майчин език са посочили 458 души, или 0.4%.

Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език са 390 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 036, или 0.9% от отговорилите лица.

Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.

Най-еднородна по майчин език е българската етническа група – сред отговорилите и на двата въпроса за етнос и майчин език 99.6% от лицата от българската етническа група посочват българския за майчин език, 96 (0.1%) – турския, 82 (0.1%) – ромския, и 94 (0.1%) – друг.

Сред самоопределилите се към турската етническа група за 2 416 души (86.7%) майчин език е турският, а за 355, или 12.7%, майчин е българският език.

Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по майчин език:

  • 4 430 души, или 89.0%, са посочили ромския за майчин език;
  • 518, или 10.4% – български;
  • 14, или 0.3% – турски.


Вероизповедание

Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).

Лицата в област Ловеч, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 82 468, или 72.5% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 81 562, или 98.9% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 527 (0.6%), католическо – 288 (0.3%), и 8  са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 83, или 0.1% от отговорилите на въпроса.

Мюсюлманско вероизповедание са посочили 3 009 лица, или 2.6%, юдейско – 6, а други вероизповедания изповядват 50 лица.

Към 7 септември 2021 г. 10 673 (9.4%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 7 574 (6.7%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 9 978 (8.8%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.

 

Вероизповедание и етнос

При лицата в област Ловеч, самоопределили се към българската етническа група, 77 872 души, или 75.3%, са с източноправославно вероизповедание, 228 (0.2%) – с католическо, 479 (0.5%) – с протестантско, и 740 (0.7%) – с мюсюлманско вероизповедание. Отговор „нямам“ са посочили 9 508 (9.2%) лица, а „не мога да определя“ – 6 301, или 6.1% от самоопределилите се към българската етническа група.

За 1 976 души (70.9%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 116 (4.2%) са избрали източноправославно вероизповедание, 325 (11.7%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 188 (6.7%) не са успели да се самоопределят.

Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 3 055, или 61.4%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 203 (4.1%) от ромите, протестантско – от 10 (0.2%), „нямам“ вероизповедание са отбелязали 646 (13.0%) и „не мога да определя“ – 712 (14.3%) от самоопределилите се към ромската етническа група.

Най-висок е делът на лицата, които са декларирали, че не желаят да посочат вероизповеданието си сред българската етническа група – 7.9%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се към турската етническа група (5.7%).

 

Религиозност

Религиозността е мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в божествено или висше същество, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед.

В област Ловеч към 7 септември 2021 г. 48 213, или 42.4% от отговорилите на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „не“, 39 270 (34.5%) са отбелязали „да“, 13.4% „не мога да определя“, а 9.7% са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От отговорилите с „да“ 56.8% са жени, а 43.2% са мъже.

Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 57.8% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 44.7%.

  1. Население по етническа принадлежност в област Ловеч по общини към

7 септември 2021 година

Области Общо Етническа група Не мога да определя Не желая да отговоря Непоказана
българска турска ромска друга
Общо 116394 103484 2789 4999 407 574 1628 2513
Априлци 2786 2749 3 9 2 2 6 15
Летница 3632 3040 448 8 15 2 23 96
Ловеч 38699 35372 1298 593 158 90 507 681
Луковит 15761 12049 155 2415 47 35 310 750
Тетевен 17970 16580 20 383 79 107 501 300
Троян 26884 25107 791 325 72 90 161 338
Угърчин 5035 4531 64 170 16 47 89 118
Ябланица 5627 4056 10 1096 18 201 31 215

 

 

  1. Население по майчин език  в област Ловеч по общини към 7 септември 2021 година

 

Области Общо Майчин език Не мога да определя Не желая да отговоря Непоказан
Български Турски Ромски Друг
Общо 116394 104818 2536 4520 458 390 1036 2636
Априлци 2786 2746 4 9 5 2 3 17
Летница 3632 3051 439 8 19 2 17 96
Ловеч 38699 35540 1176 539 219 59 456 710
Луковит 15761 12533 93 2061 30 27 223 794
Тетевен 17970 17071 17 381 53 13 111 324
Троян 26884 25219 762 276 86 69 120 352
Угърчин 5035 4596 37 161 15 20 82 124
Ябланица 5627 4062 8 1085 31 198 24 219

 

  1. Население по вероизповедание в област Ловеч по общини към 7 септември 2021 година

 

Области Общо Вероизповедание Не мога да определя Не желая да отговоря Непока-зано
християн-
ско		 мюсюлман-
ско		 юдейско друго нямам
Общо 116394 82468 3009 6 50 10673 7574 9978 2636
Априлци 2786 2455 6 – – 128 102 78 17
Летница 3632 2690 262 – – 292 209 83 96
Ловеч 38699 27906 1163 2 25 3124 2122 3647 710
Луковит 15761 10410 363 2 6 1263 1266 1657 794
Тетевен 17970 9748 323 – 4 3572 1817 2182 324
Троян 26884 21649 823 2 15 1219 1286 1538 352
Угърчин 5035 3198 58 – – 721 308 626 124
Ябланица 5627 4412 11 – – 354 464 167 219