Павлин Иванов
В България има едно много сбъркано разбиране – да влезеш в положението на някого. Обикновено, когато ти се обяснява как нещо е трудно или не може да стане. Най-често този подход се използва от политиците, когато са изпуснали дадена ситуация и тя, точно заради тях, се е усложнила до катастрофа.
И няма нищо, че ти не си виновен, от теб – гражданина, се иска да не бъдеш настоятелен, да дадеш време, да не бъдеш придричив, да подходиш с разбиране и толерантност. Да де, но на гражданина му писва в един момент. Бил е толкова толерантен, толкова добър, че се е превърнал или в поданик или в революционер. А и двете са лоши крайности.
След няколко седмици ще станат точно две години от началото на най-сериозният тест за здравната система на България – пандемията и Covid-19. Към този момент, след сериозен ръст на починали над обичайното, реформа в сектора спасяващ човешки животи няма. Единствената промяна е в по-добрата статистика, повече данни и по-голяма публичност за жертвите. Броим починалите всеки ден, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Просто числа и статистика.
Не знам дали си даваме сметка, колко лош праг на търпимост сме достигнали. Ако всеки ден имаше катастрофи по пътищата с 40, 90 или 160 жертви, сигурно пак щеше да бъде същото – след няколко месечни безмислени препирни по телевизиите и неработещи решения, щяхме да свикнем и с това. Просто да гледаме числата, без зад тях да виждаме човешко страдание, мъката на близките и безсмислената загуба на човешки животи.
Да, безсмислена загуба на човешки животи!
Днес е 7 февруари 2022 г. и този ден е близо 2 години след първия случай на Covid-19 в България и изпитанието на здравната ни система. Всичко е по старому. Похарчени са милиарди левове за здраве, а близките ни продължават да умират заради недостатъчно здравеопазване. И не умират само от ковид усложнения. Умират си по принцип. Защото управляващите страната, независимо от каква е тяхната абревеатура, все още не знаят как или не могат да преобразят системата.
Все така, чиновниците броят починали, без да предприемат мерки.
Никой не е казал, че да се управлява държава е непременно лесно. Точно за това, който иска да управлява, би трябвало да е много, много подготвен. За съжаление, през последните две години такива министри, експерти, членове на Здравната комисия в Парламента, очевидно няма.
Управлението очевидно не трябва да бъде броене на трупове. Но за съжаление и новото правителство прави точно това.
Винаги ми е било неразбираемо, когато някой политик декларира, че точно той и точно заради него ще дойдат свежи инвестиции и ще настъпи подобрение на качеството на живот. И винаги при срещи с такива политици съм питал:
Как уважаеми, смятате да поканите сериозен инвеститор, когато в региона няма здравеопазване? Та вие не може да гарантирате, че неговите служители и работници ще бъдат възстановени след заболяване бързо и хората му ще бъдат напълно трудоспособни. Здравеопазването е съществена част от бизнесклимата.
Отговор до този момент, не съм получил.
Към този момент, моят извод е, че и новите са като старите. Броячи на трупове. Оправдаващи се вечно с нещо ръководители. Хора без визия и решителност за смели и дълбоки промени в системата, която би трябвало да се грижи за живота и здравето ни. Жалко.