А дали някой знае как да реагира населението при производствена авария? Проспива ли властта кризата и обучението на гражданите за действия при бедствия и аварии?

Павлин Иванов

Съмнявам се. Дори и хората, които целенасочено търсят информация едва ли знаят правилните, животоспасяващите стъпки при промишлени аварии, при изтичане на опасни газове, дори при пожари или земетресения.

От много години държавата е абдикирала реално от тъй наречената гражданска защита. Макар да се провеждат учения, те са по-скоро формални, неестествени, със съмнителна полезност за справяне в кризисна реална ситуация.

Вчерашният ден, а и последните три седмици в Ловеч са христоматиен пример за неадекватност, неподготвеност и липса на реални действия от страна на държавните и общински структури. И да, примерът е изтичането на амоняк от инсталацията в “Мелта”, която продължава седмици наред.

Обикновено, кризите учат умните хора на знания и опит. А останалите? Ние в Ловеч, за огромно съжаление, сме от останалите.

Ние все още не знаем:

  • какво да правим и как да се предпазим при по-силно обгазаяване
  • ако се наложи евакуация, нямаме идея къде да отидем
  • не знаем какво да носим със себе си, а трябва да сме подготвени
  • как да се грижим точно при обгазяване за децата, за възрастните, за останалите
  • от кого получаваме достоверна информация, която да следваме
  • кое е лицето, което в кризи е говорител и може да му вярваме

Толкова много неизвестни, а от тях, зависи нашия живот и здраве. Ще повторя: Обикновено, кризите учат умните хора на знания и опит.

Какъв е проблема?

Проблемът се състои в това, че живущите в околностите на “Мелта” вече прекалено много дни подават сигнали за остър мирис. Причината е изтичане на амоняк.

Когато обществото не получава навременна, точна, адекватна информация за подобна авария, не е далеко момента на паника, слухове, разменяне на информация от вида “така ми казаха ..”, “така чух ..”. Това е най-грешният начин за комуникация, защото не може да бъде оценено нивото на достоверност на информацията и смели стъпки към създаване на паника и психоза.

Елементарните стъпки в подобни ситуации е да се следват стриктно предварително разработените планове за реакция при такъв тип, опасни за здравето на хората, аварии.

Въпреки снимките от различни тренировки и публичността на ученията, реално се оказва, че те служат единствено за отчитане на дейност. Те нямат практическа стойност от гледна точка на комуникация с населението и опазване на неговото здраве и живот.

Второ. Първите сигнали и проверки са от 4 май. Видимо, опасността от изтичане на амоняк е подценена. Проверка със становище или поне публично такова има едва на 17 май. Повече от две седмици, нито се прави мониторинг, нито се предприемат сериозни и реални действия на контролиращите органи, освен обичайните препоръки.

Става ясно, че съоръжението в Мелта е на десетки години и е меко казано обезпокоително то да продължава да работи по този начин. Но както всяко нещо тук, формално се правят проверки, пишат се формално някакви предписания, формално уж се приема, че те се изпълняват и всички ток и жица, спейки спокойно.

Нито държавните, нито общинските структури на контрол и власт се учат как се работи с хора при кризи. Отказват да работят с медии. Отказват да дават навременна и адекватна информация. Отказват да носят отговорност. Отказват да водят правилно кризите.

И днес, точно в този момент, след всичко случило се в “Мелта”, все още абсолютно никой, не е излязъл да каже:

“Уважаемо жители на град Ловеч,

При теч на амоняк (или друга производствена авария) трябва да следвате няколко прости стъпки. Първо, второ, трето ..”

Но това би го казал само и единствено някой, които го е грижа. В Ловеч .. уви, не е така.

В Ловеч, вече над 20 дни, такъв човек не се е появил! Но стоящи по кабинетите и заемащи широките си кресла, пълно е с тях!