Днес ще препубликувам един мой текст от 2014 г., защото смятам, че нищо не се е променило:

Павлин Иванов

За една част от българите, днес е специален ден. Ден, в който се срамуваме да застанем до Апостола, защото с действията или бездействията си опорочихме всичко свято, в което е вярвал.

Днес, на много места в страната се случва същото. Хора в костюми, с написани речи, говорещи ритуално, позират пред обективите. От снимките се вижда, че там, горе, на паметника на Васил Левски са само доведените и тези, за които е „задължително“ да са там.

Защо няма граждани ли?

Вероятно, защото едните не искат да застават до другите точно на тези свети и специални за българина дни. И това не е разделение на червени, сини и пембени, а на истински и лицемерни.

Довечера ще има шествие организирано от младежи. Никой не ги е карал, нито канил да го правят. Но съм убеден, че в сърцата на повече от тях, Левски означава нещо велико, истинско, чисто. Убеден съм също и че довечера ще отидат много повече хора да оставят своето цвете, да помълчат, да осмислят отново и отново къде е чистата и свята република.

Няма как да не разкажа точно днес и една истинска история, в която ще разчетете ясно лицемерието на днешните ловешки управници.

От деца знаем, че Ловеч е революционната столица на Левски и че именно тук, Апостола е намерил верни сподвижници. Преди месец, моят приятел Иво Райнов ме извика, за да ми покаже истината за отношението на днешните ловчалии към нашето минало, към историята ни, към делото на Левски.

Къщите, в които Левски прекарва нощите си в Ловеч, днес са занемарени, рушащи се, оставени на произвола на времето. Иво ми разказа за болката, която един човек, който дори не е роден в Ловеч, но го обича повече от мнозина, му е споделил:

„Представяш ли си, по тези стъпала се е качвал Той. Държал се ето тук. Това е история, факт. А днес …“

А днес, тези, на които не им пука за Левски сричат високопарни думи, коленичат, поднасят цветя. А само на 60-70 метра от тях, преди много години, Левски е ходил по калдъръма, влизал е в къщите на своите съратници.

Днес, всичко е разруха и безхаберие.

Какво да покажем на децата си?

Е, това мисля и че е причината, хората да се дистанцират от официалните събития. Просто, защото са изпълнение с фалш и задължения.

Смятам, че ако Левски не е в сърцето ти, нямаш място на неговият паметник.

 

Съжалявам искрено, ако съм развалил на някого усещането за величие, но според мен, трябва да бъдем истински, защото това реално можем да дадем за пример на децата си.

А Левски заслужава много повече – сърцата и душите ни.