ГОВЕДА ОБЯВЯВА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ на тема: Невольо, невольооооооо…

Траяхме си достатъчно бе, хора! Пробвахме с добро – не става, с лошо – цупят се. Време е да викаме Неволята! Обявяваме широко обществено обсъждане – открита дискусия за Ловеч, хората, проблемите и решенията им, които все чакаме и все не идват на дневен ред вече години, години… Техния дневен ред го знаем: т.1, 2, 3… – да се разделят едни пари. Време е да си кажем нашия дневен ред!
Видяхме вече, че няма какво градивно да чакаме от „управленците“ и „опозицията“ им, така че е време да си помогнем сами. Каним гражданите и институциите, медии и политици, за да поставят и отговарят на поставените въпроси, но думата ще имат гражданите. Избраниците им ще трябва да слушат и да дават отговори. Гражданите също ще трябва да слушат, защото те са си избрали отговарящите. Затова ще трябва да им задават смислени въпроси. И да очакват смислени отговори. Предизвикателство и за двете страни! Да се научим да си говорим! И да разбираме какво си говорим! Защото дори разномислието трябва да се крепи на съгласие в целта на разговора, а тя е: Ловеч! Защото Ловеч са хората.
Темата е отворена – познаваме си града, проблемите, хората, манталитета и „илита” му – смятаме, че няма тема, по която да не може да се намери решение, е, може би не на място. Никой друг няма да реши проблемите ни освен ние самите – имаме малко време да си подредим приоритетите и да ги поставим на масата за дискусии.
Последните седмици протекоха бурно, еле пък политически. Личностните интереси и междуличностните конфликти в управлението на града категорично взеха връх, като единствен губещ от цялото противоборство отново се оказа ловешкото население.
Докато висшия „илит“ е зает само и единствено със себе си, своите протежета и личните си дрязги, няма как да очакваме нещо революционно (или еволюционно) да проработи за решаване на проблемите в общината и за добруването на населението. Причината е, че те нито ни виждат, нито ни чуват, нито ни разбират, пък какво ли остава да започнат да ни решават. Да, правилно сте прочели: Ние, гражданите, сме им проблем на управляващите! Ние сме им нужни само докато те заемат местата си. Тези, на които ние ги поставяме. После забравят за нас.
Действително, гледайки в дневния ред на управлението, виждаме едно и също, всеки ден, навсякъде – администрацията е заета с междуведомствени отчети, усвояване, кадруване и разпродажба. Нищо повече! Всеки граждански опит да се внесе обществено значим проблем за решаване в дневния ред, успява единствено да породи явно неразбиране, незаинтересованост и упражняване в празнодумство. Системно!
Примерите са твърде много, не е нужно отегчителното им изброяване. Накратко – с липсата на активен граждански контрол върху градската ни управа, я оставихме да си развява байраците и да си разиграва конете където, както и с когото й скимне. Ама контрол се упражнява от заинтересовани лица – т.е. предполагаемо от всички, които са решили да живеят в Ловеч, а за да си заинтересован, първо трябва да знаеш какво не е редно и какво трябва да се постави за решение. Абе, да знаеш къде те стяга чепикът и защо! И как да се реши стягането – е, обикновено е с нови обувки, ама и обущар помага. Иначе стискаш зъби и си мажеш плюските. Въпрос на избор…
А най-големият проблем от всички проблеми е, че администрацията е забравила да си говори с гражданите – с нас (а ние пък съвсем сме забравили, че има възможност за разговор), забравила е да ни чува, забравила е, че ние им плащаме заплатите, приемат ни за техни слуги. Затова смятаме, че е важно гражданите на общината да заявят ясно своя дневен ред: да кажат кои са проблемите им, какъв трябва да е пътят за решаването им и какво очакват като решения от управляващите ги. Разбира се, за рецептата е необходима само една съставка – загрижени за града си граждани и администрация. Нищо друго!
Поканени са всички граждани, които имат какво да кажат. Поканени са и кметът, заместниците на кмета, общинската администрация, общинските съветници и председателят на съвета, областният управител и администрацията му, всички, които се виждат в Ловеч. Или Ловеч в себе си.
Часът и мястото на форума ще бъдат обявени впоследствие, в зависимост от заявения интерес.

И накрая нещо весело:
Звъни един в общината.
– Ало, общината ли е?
– Да, кажете!
– Разкажете ми нещо смешно, моля!
– Гражданино, тук е общината, ние работим за вас, нямаме време за смях.
– Благодаря ви, по-смешно нещо не бях чувал скоро!