Христос Воскресе!
След като начуках яйцата и опитах всички козунаци заситих физическия глад. Но, уви, остана духовния глад. С всички екзистенциални съмнения.
Хистос Воскресе! Символика повтаряна от две хилядолетия. За да спаси душите ни! Затова яйцата, козунака и крехкото агнешко не ми стигат. Нужен ми е смисъл. Трескаво го търся.
Христос Воскресе! За да го следвам. В човеколюбие, доброта, смирение, вяра и уважение. Воскресе за да ми даде сили да се пречистя от греховете, че не съм бил боголюбив през толкова много от земните си дни.
Христос Воскресе! И разпръсна светлина в потъмнялата ми душа. Припомни ми пътя, който трябва да следвам и стъпките, от които се бях отказал. Потупа ме по рамото и ми напомни, че душата ми все още може да бъде спасена от демоните на смъртните желания.
Христос Возкресе! Заради вярата в Неговата пречистваща сила. За да ме върне към духа, похабен в слугуване на материята. И да ми спомни, че животът е благословен, ако е обич към ближния.
Христос Воскресе! И ме кара да страдам, задето забравих смисъла, оставих се на изкушението да не го следвам, обърках стъпките по Неговия път и се отдадох на греха на делника.
Христос Воскресе! Отново, както миналата и по-миналата или още по-миналата година. За да ме тласне към същите размисли – за греха и безпътието, за изкушението и вярата, за алчността и добролюбието.
Христос възкръсна за душата ми. Но не би могъл да я спаси на сила. Днес съм готов да Го следвам. А утре, а след седмица, а през лятото или есента? Иска ми се да се врека, но се чувствам разтреперан, слаб и гладен.
Въпреки, че хапнах доста от великденските яйца, козунак и агнешко.
Изследването обединява резултатите от 63 научни проучвания, осъществени в САЩ, Канада, Великобритания, Белгия и Холандия. На научен език става дума за анализ на метаданни. Сериозните и авторитетни имена, които стоят зад този проект, стигат до заключението, че съществува обратна зависимост между интелигентността и религиозността. Въпросът е много важен, деликатен и отколешен. Темата е вълнуваща и по нея се дебатира постоянно. Докладът дава тласък в търсенето на отговора на въпроса кой и защо вярва, а също така как и защо интелигентните хора развиват собствена система от убеждения.
Изследването обединява проучвания, направени през периода 1928 – 2012 г., които си поставят същите въпроси в различна форма. Петдесет и три проучвания посочват обратна пропорционалност между интелигентност и религия, докато само 10 доказват положителна връзка между тях. Резултатите са обобщени в графики, които показват ясно и недвусмислено, въпреки вариативността им, че повишаването на интелигентността е свързано с намаляване на религиозността. Само две от проучванията откриват връзка между безграничността на познанието като стимул за религиозност. Важен авторски принос е разработената методология за съпоставяне на резултати от различни години и различни подходи.
Интересно е, че подобно на махало, според историческите периоди и социалните тенденции, резултатите от проучванията варират. Обединената информация подкрепя идеята, че интелигентност и религия не вървят винаги ръка за ръка.
Докладът разглежда корелацията му религия и интелигентност от гледна точка на три фактора – пол, възраст и образование. Жените показват тенденция да бъдат по-религиозни от мъжете. За възрастовия фактор вече стана дума. Образованието доставя информация и вариативни матрици на подход, които създават навик за създаване на хипотези и желанието за тяхната проверка. Хората с висок IQ са в състояние да преодолеят магическото мислене, свързано със свръхестествените сили, и да подходят към несигурностите на живота от рационална критико-емпирична гледна точка. За тях Бог е хипотеза. Определено може да се твърди, че интелигентните хора прекарват повече време в учебните заведения. Те имат тенденция да бъдат атеисти, тъй като са неконформисти и неподчинени. За тях е характерно, че се съпротивляват повече на догмите. Съдбата им е трудна, тъй като се противопоставят на вътрешногруповите правила и религиозните вярвания. Отличава се и фактът, че хората с по-високо образование гравитират по-далеч от религиозно-социалните конвенции и се ориентират към по-скоро рационални системи. За разлика от вярващите, те нямат готови формули и използват аналитичен подход, когато търсят отговори на нестандартни въпроси. Почти анекдотично звучи твърдението, че интелигентността стимулира дългия семеен живот. В това отношение много фактори оказват влияние, включително и възрастта, тъй като се оказва, че хората с по-висок коефициент на интелигентност встъпват в брак на по-зряла възраст. Статистиката на разтрогнатите бракове подчертава обратно пропорционалната връзка между интелигентност и развод. Обяснението е, интелигентните хора планират по-ефикасно и по-малко импулсивно и се адаптират към промените. Тенденцията да бъдат женени е силно подчертана при тях.
http://www.capital.bg/light/tema/2014/04/20/2282654_dogma_i_sumnenie/?sp=1#storystart