Георги Терзийски: Търся признателните хора, за да защитим градовете си от посредствеността и разрухата

Нямаме право да допуснем областта ни да е място на несбъднатите мечти, на счупените прозорци и безлюдните улици

С емоционално обръщение от личния си профил в социалната мрежа областният управител на Ловеч Георги Терзийски отправи призив към хора, завършили образованието си и тръгнали в професионалния си път от Ловеч, Троян, Тетевен, Луковит и Летница, Априлци, Ябланица и Угърчин. Твърде често чета мнения, от които струи апатия, обрисуват се апокалиптични картини, това не само не зарежда с оптимизъм, то не възпитава чувство на принадлежност и отговорност към родния край, напротив, точно обратното.

Мисля, че имаме нужда от друго – затова и търся хората, признателни на своето родно място или пък там, където са изживели най-красивите си години, завършили са образованието си, тръгнали са оттук и са успели – да се обадят, да помогнат с идеи, с контакти, да доведат своите бизнеспартньори, да дойдат със своя опит, мнение, съвети, заедно трябва да търсим решенията и възможностите, но не можем да си позволим да стоим безучастни и да допуснем Ловеч и областта да са място на несбъднатите мечти, на счупените прозорци и безлюдните улици, коментира Терзийски публикацията си.

Ето и обръщението на областния управител:

Момичета и момчета на всички възрасти, дори с посребрени коси,

Често пъти в биографиите на наши известни лекари, инженери, предприемачи, архитекти, журналисти, икономисти, бизнесмени, ветеринари, специалисти във всички сектори на обществения живот, четем: „…завършил средното си образование в…” Ловеч, в Езиковата, в Природоматематическата гимназия, в „реалната” гимназия, във Ветеринарния техникум, в Механото, в горския техникум в Тетевен, или пък в училището по приложни изкуства в Троян… Всяко училище в нашата област е дало на България, а и на света, личности, с които днес се гордеем. За постиженията на някои четем в страниците на сериозни национални и световни медии, с други се срещаме случайно по коридорите на различни институции. Но срещата винаги е приятна и паролата „Ловеч” или пък „Троян“, или пък паролата „Тетевен“ или името на училището отваря по-широко вратите.

Днес нашият красив край не блести с ярката светлина на успеха, напротив, попадаме в регион с недобра слава. Няма значение кой, как и защо допусна това да се случи, все едно – ние, останалите тук, очевидно сбъркахме някъде, допуснахме да си тръгнат от нашите градове уважавани професионалисти – дали само заради липсата на възможност за реализация, дали омерзени от предателства и схеми, дали останали неоценени и излъгани, но си тръгнаха много хора и населените места от областта ни, някои по-малко, други повече, в това число и областният център Ловеч всеки ден губят от своя заслужен ореол. Тръгват си и нашите пораснали деца, за да надградят знанията, получени тук и извървят своя път напред и нагоре. Тръгват си и… не се връщат. Идват само с усмивките си по Цветница и Великден, за празника на града и по Коледа, често за празника на училището, но пак заминават. И така много години, все по-рядко, докато напълно угаснат прозорците на бащиния дом, докато се скъса и най-тънката нишка, която ги свързва с нас, с нашия край, докато загубят надеждата.

Хора, нямаме право да бъдем повече бездейни и мълчаливи наблюдатели, да допуснем Ловеч и областта да продължат да бъдат място на несбъднатите мечти, на счупените прозорци и безлюдните улици. На пръв поглед изглежда, като да са малцина онези, които днес искрено и самоотвержено, без лични користни амбиции питат, търсят, ровят, искат, опитват едно или друго, пак търсят. Изглежда, че малцина са онези, за които бъдещето на нашия край е кауза. Но аз вярвам, че ги има, те имат лично мнение, идея, готови са да я защитават с аргументи, да работят доброволно за реализацията й, готови са да признаят и грешка, да се вслушат, да променят позиция, но да работят.

Трябват още хора, честни и почтени хора, диалогични, знаещи, можещи, силни духом, вярващи, че има смисъл, хора признателни на града, от който са тръгнали! Помогнете да ги намерим, търся ги, очаквам ги, за да защитим нашите градове от посредствеността и бездуховността! Защото и областният център Ловеч, и всяко друго населено място в областта ни заслужава и трябва да има не само своето вчера, а преди всичко своето утре. Ловеч заслужава да върне блясъка си на успяващ областен град, а успех без признателност няма! Затова се обръщам към признателните на Ловеч – все пак тук са най-големите средни училища, в които са учили млади хора от цялата област, и дори цялата страна, момичета и момчета на всяка възраст, и тези с посребрените коси, завършили тук и заминали си вече – ЕЛАТЕ със своите идеи, с Вашите приятели и бизнеспартньори, донесете своя опит, мнение, съвети, контакти… Елате с Вашите възможности днес да изразите Вашата признателност към Ловеч, към Троян и Тетевен, към Луковит, върнете се да видите как се променя Угърчин, към Априлци и Ябланица, към всяко населено място в областта… Те заслужават това – да бъдат модерни, цветни, по-усмихнати. И имат нужда от Вас! Елате, заради аромата на люляка, заради спомена от трепета на първата любов, заради тук научената първа дума на чуждоземен език, заради решените тук трудни задачи по математика, заради получения тук занаят, заради спомените от Летния театър, от „Гущера” и Баш бунар, заради Троянския и Тетевенския Балкан, заради красотите на Панега, елате не като туристи, а като съмишленици!

Елате, признателни на Ловеч, на Троян и Тетевен, на Луковит и Летница, на Априлци, Угърчин и Ябланица! Нашият край все още е много красив! Нужно му е малко, много малко… нужно е само да простим грешките /не да забравим!/, да го погледнем с обич и помогнем кой както и с каквото може! Елате! И покажете Вашата признателност към града, който начерта знаците на Вашия живот! Помогнете да напишем заедно страниците на утре-то на нашия край!