Жанина Илиева
Ученици от Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“ бяха наградени в Националния ученически конкурс на тема „Не се гаси туй, що не гасне”, който се организира за седма поредна година от движение „Русофили“ и Форум „България-Русия”. Съорганизатори са Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Синдиката на българските учители, Съюза на офицерите и сержантите от запаса.
Наградите на победителите бяха връчени от първия български космонавт и почетен гражданин на Ловеч Георги Иванов. Първо място за есе спечели Теодора Кънева от 8 „г“ клас на Езиковата, като наградата й е едноседмична ваканция в руска почивна база на Камчия. Сейхан Ахманов от 8 „б“ клас получи поощрителна награда за рисунка. Той е възпитаник на преподавателя по изобразително изкуство Тони Христов.
Грамоти да участие в конкурса получиха лично и учениците Йордан Йорданов от 9 „в“, Анастасия Ковальова и Иван Борисов от 9 „е“, Виктория Вертелова от 9 „ж“ и Александра Георгиева от 11 „е“. Езиковата участва в конкурса за пета поредна година.
Общо е мнението, че с участието си в конкурса учениците обогатяват своята обща култура, получават широка информация за българо-руските отношения. В тях се формира способност да изразяват собствено мнение, да имат позиция по важни въпроси на обществения и духовен живот на страната.
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви лґкът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
ИВАН ВАЗОВ, 1916 г.
„Както каза и Иво Инджев в краткото си импровизирано слово, в което изрази общата ни позиция, българските будни граждани и особено младите хора, протестиращи пред сградата на Министерския съвет и другаде, трябва да започват протестите си именно оттук, от Княжеската градина и от паметника на съветския окупатор. Причината е ясна и проста: чудовищният момумент и фигуралните композиции около и пред него са символ на комунизма и на неговите престъпления срещу България; всичко, което става в държавата ни от 9.9. 1944 г. до днес, е плод на съветската окупация и на престъпното управление на БКП като инструмент на болшевишкия тоталитаризъм. Така че връзката е не просто топла, а гореща. И днес България е в плен на руската мечешка прегръдка, и днес „полутиците“ и „държавниците“ й, произлизащи от средите на БКП, ДС и другите служби и креатури на болшевизма, държат България в плен на наглите и безсрамни руски геополитически интереси, които нямат нищо общо с руския народ и с неговата творческа интелигенция, пред чиято култура и изкуство ние се прекланяме.“
Вдигайте си чуковете! Не забравяйте и сърповете!
Ех, Жанина, като си помисля само, че синът ми издига в София лозунги за демонтирането на паметника на МОЧА… Като човек, израсъл в СССР, опознал блядоликите отвътре, напълно го подкрепям.
Вижда се пълната безпринципност при българите – единия ден виете за запазването на Ботев и Захари Стоянов в учебните програми, а на другия лижете поробителски руски задници…
СвобоДА или СССР!