Георги Господинов vs. Данчо Караджов (защо родната интелигенция не е духовен лидер)

Иво Райнов

„Кой е г-н Господинов, не го знам изобщо? Боже Господи, аз от Вас го чувам това нещо (бел.ред. – че Георги Господинов е известен съвременен български писател), но както и да е, няма да говорим по този въпрос.“ Изцепката е на легендарния фронтмен на група „Сигнал“ Данчо Караджов. Поводът е спор около назначението на настоящия министър на културата. Министърът бе потърсил защита от авторитет като Господинов, а писателят бе изразил плахо несъгласие.

Проблемът въобще не е в позициите. Всеки има право на мнение – положително или отрицателно. Проблемът е в самодостатъчността на родната интелигенция, във  вярата за уникална собствената културна стойност, в усещането, че само ти имаш правата на съдник.

Данчо Караджов е мой идол от тинейджърските години. Знам наизуст всички, изпяти от него песни в „Сигнал“. Георги Господинов е сред любимите ми съвременни писатели. За мен те са от най-въздействащите личности в българската култура. Без всеки от тях, културата ще загуби частица от блясъка си. Оказва се странно, че ги знам едновременно. Поне според стандартите на Данчо Караджов, за който творчеството на Господинов е „terra incognita”.

Подразних се от думите на Данчо Караджов. Безпардонна демонстрация на невежество. Усетих апломба на чалгарките, които са убедени в несравнимото си величие спрямо рок динозаврите. И ако на кръчмарската фльорца неграмотността и отива, за Данчо Караджов е конфузна.

Става дума за Георги Господинов, чиито книги са обявени за топ заглавия на годината, най-превежданият съвременен български автор. Георги Господинов, човекът на духа, който умили мислеща България с прочувствените си послания за 24-ти май. Георги Господинов, един от будителите на заспалата съвест от лятото на 2013-та година. Човек, който е позиция – с всяка дума, с всяка поява, с всяка книга. Способен на духовно водачество. Водачество, в което Данчо Караджов бе един от големите отсъстващи през последните 25 години.

Жалко е, ако музиката не уважава литературата. Тъжно е, ако бунтарският рок не познава нежната съпротива на литературата. Нелепо е, че Данчо Караджов не знае Георги Господинов, но е недопустимо да го демонстрира с язвително пренебрежение. Потискащо е, че родната интелигенция е кастово самодостатъчна и силно влюбена в себе си. Интелигенция, която няма памет за имената на духовните си събратя, няма и очи за брега до който трябва да приведе народа си.