Народните традиции са живи и това проличава на празници като Бабинден (21 януари по стар стил), когато празнуват главно жените. Но покрай традицията се раждат и нови идеи, като провеждане на специални викторини, решаване на кръстословици и рецитации на стихотворения.
В новата зала на НЧ „Просвета-1927г.” с. Чавдарци, община Ловеч, в неделя традиционно се събраха местните жени и баби за отбелязването на празника. Гости на тържеството бяха Корнелия Маринова – кмет на Община Ловеч, както и общинският съветник Росица Маринова.
Жените бяха поздравени от кмета на селото Красимира Бинакова, която ги изненада с веселото и закачливо стихотворение „Бабинден” (виж на края).

С мили думи към всички присъстващи се обърна и кметът Корнелия Маринова.
При пресъздаването на самия обичай, жените с умиление се върнаха назад във времето. Представена бе кулинарна изложба от талантливите и сръчни ръце на бабите от селото, които след това поднесоха своите изкушения на общата трапеза.За тях беше подготвена специална викторина с награди, решаваха и кръстословица, свързана с Бабинден. Така сред много смях и закачки, народни хора и танци, всички се забавляваха и преживяха един вълнуващ ден, изпълнен с много емоции.
В село Горан читалищното ръководство организира и представи обичая „Бабуване“ с участието на самодейците от певческата група „Росна китка“. Централната фигура на „бабата“, която в миналото е била главен помощник на младите майки при раждането на бебетата, беше почетена с традиционното измиване на ръцете със сапун и поливане с вода.
Всяка от гостенките дари „бабата“ с везана кърпа, вълнени терлици и домашна погача. В деня на родилната помощ – 21 януари, представители на читалището и кметът на селото Надежда Петкова посетиха акушерката Гинка Стоянова, която дълги години е помагала на жените да станат майки. Тя също получи подаръци и пожелания за здраве и дълголетие.
Следва стихотворението, което бе четено в Чавдарци:

БАБИН ДЕН

НЕ СЪМ БАБА, ЩОМ СЪС ВНУКА СКАЧАМ И ИГРАЯ,
НО ЩОМ ГО ИМАМ, МАЙ СЪМ БАБА – ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЯ.
НЕ СЪМ БАБА, ВСЕ СЪМ ГЛАДНА, КАТО СЕДНА НА СОФРАТА,
НО СЪМ БАБА, ЩОМ НАЯМ СЕ – ЛЯГА МИ СЕ НА КРЕВАТА.

МАЙ СЪМ БАБА, ВЗЕ СКЛЕРОЗА ВЕЧЕ ДА МЕ ГОНИ,
А ОБИЧАМ И МЕСЦЕТО, И КАФЕТО, ШОКОЛАД, БОНБОНИ…
НЕ СЪМ БАБА, ЩОМ СЪС ФИНЕС КАФЕТО СИ ПИЯ,
НО СЪМ БАБА, ЩОМ ПОТЯ СЕ И ЧЕЛОТО ТРИЯ.

НЕ СЪМ БАБА, ЩОМ КАТ ХОДИ МИ СЕ ПО КУРОРТИ,
НО СЪМ БАБА, ЩОМ ПРИСТЪПЯ СЕЛСКИТЕ НИ ПОРТИ.
НЕ СЪМ БАБА, ЩОМ РАБОТЯ, ВЗЕМАМ И ЗАПЛАТА,
НО СЪМ БАБА, ЩОМ КАТ ЧЕСТО ГУБЯ ОЧИЛАТА.

НЕ СЪМ БАБА, ЩОМ ПОЕЗИЯ РАЖДА МИ ГЛАВАТА,
НО СЪМ БАБА, ДИСКОВАТА ЩОМ СКОВЕ КРАКАТА.
НЕ СЪМ БАБА, ЗАБЕЛЯЗАХ ХУБАВ МЪЖ КРАЙ МЕН КАТ МИНА,
НО ЩОМ БОЛЕЖКИТЕ МЕ СВИХА, ПАК СЪМ БАБА И ПОЛОВИНА.

НЕ ИСКАМ ДА СЪМ БАБА, СЪРЦЕТО МИ Е ОЩЕ МЛАДО,
НО СЪПРУГЪТ МИ ДО МЕНЕ, ГЛЕДАМ И ТОЙ СТАНАЛ ДЯДО.
ИСКА МИ СЕ ДА СЪМ МЛАДА, НАВСЯКЪДЕ ПЪРВА,
НО УВИ СЪМ ВЕЧЕ БАБА, ДАЖЕ И СВЕКЪРВА!

КАТО МЛАДА БЯХ ЧЕВРЪСТА И ДОСТА УМЯТНА,
НО СЪМ БАБА, ЩОМ СЪМ ВЕЧЕ ТВЪРДЕ НЕПОХВАТНА.
МАЙ СЪМ БАБА, ЗЪБИТЕ МИ – ТВЪРДЕ ОРЕДЕЛИ,
РАМЕНЕТЕ ОТ БОЛЕЖКИ, ЛЕКО СЕ ПРИВЕЛИ.

БАБА ЛИ СЪМ ИЛИ НЕ, ТЪЙ СЪМ РАЗДВОЕНА,
МАЙ СЪМ МЛАДА ПО ДУША, А СЪМ ДОСТА ИЗЦЕДЕНА…
ИЗВИНЕТЕ, РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ СЪМ БАБА ПО НЕВОЛЯ
БАБА ЛИ СЪМ ИЛИ НЕ, ВИЙ РЕШЕТЕ, МОЛЯ!?

КАТО БАБИТЕ, ПЕСТЯ ДАСКАЛСКАТА СИ ЗАПЛАТА,
А КОСАТА МИ БЕЛЕЕ И БОЛИ СНАГАТА…
НО Е ВАЖНО, ЧЕ МЕ ИМА И ЧЕ: ДНЕС СЪМ ЖИВА,
А ЩОМ ДУШАТА МИ Е МЛАДА, МОГА И ДА СЪМ ЩАСТЛИВА!…