Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

Синдикат „Образование“ направи експертен анализ на резултатите от НВО и ДЗИ.

НВО в 4 клас е доказано неефективен формат на изпитване, който дава безкрайно изкривена и необективна оценка на началния етап в българското образование. Доказателството на тази хипотеза виждаме в огромен брой факти.

От всичките 1761 училища, които са се явили на този изпит, в първите 100 места се класират от частни училища, чиито брой ученици е много под тези на общинските училища, а също така и училища с 1-2 или под 10 ученика.

Не могат в подобна класация да се сравняват ученици в паралелка с 2-8 ученика в частни или общински маломерни паралелки, с паралелки в други училища с между 22-29 ученика. В последните често фигурират ученици със СОП и други, които са със същия статут, но поради дефект на нормативната уредба не са в този режим.

Друг системен недъг на НВО в 4 клас е обезличаването на останалите учебни дисциплини, което за съжаление води до натрупване на огромни емоционални и ценностни дефицити във формиране на личността.

Неефективно и натоварващо за ученици и учители е, че този изпит се осъществява в учебен ден и това трябва незабавно да се промени като се провежда в предпоследна или последна седмица за този етап.

Според Синдикат „Образование“ НВО в 4 клас трябва да отпадне в този формат!

Ако остане НВО в 4 клас, то трябва да се преосмисли фундаментално.

Оценката на този изпит трябва да бъде бариера за преминаване през начален етап, защото и сега се явява до определена степен мотивираща за учениците.

Налагат се и предложенията този изпит да се премести в първи клас и да има статут за преминаване във втори клас. Тогава става задължително в 1 клас да се учат повече правила и умения в социализацията и по- малко знания, които ще се надграждат в следващите класове.

Резултатите при НВО – 7 клас са съизмерими с миналата година и налагат някои традиционни изводи, които, за съжаление, са ненаучен урок за МОН и са благодатна почва за псевдоспециалисти и НПО  да се изявяват в хейт –  реторика.

Вдигнатите 30 точки за тройка в никакъв случай не действат мотивиращо към учениците, а показват безсилие на просветната администрация да направи правилните промени.

Поне от десетилетие сме обединени около това, че учебните програми трябва да бъдат реформирани, но за сега остава само  обилното говорене. Учебното съдържание трябва да се намали с 1/3 за сметка на практически и мотивиращи ученика образователни дейности, които да гарантират практическото прилагане на наученото, които да показват приложението на теорията в практиката, като трябва да мерим не обем , а умения!

Продължава приоритизирането на 2 учебни предмета, а трудността на математиката в прогимназия и гимназия е съизмерима с програмите във висшите европейски училища. Защо ли на българските ученици е необходима висша математика, която много често генерира ниски резултати и липса на мотивация в учениците? И защо ли образователните експерти в МОН и РУО нехаят за емоционалната и естетическа дискриминация, налагана към българския ученик, която се задълбочава при оценяване на само два учебни предмета и неглижиране на останалите науки и изкуства?

И все пак основните причини за тези резултати са липсата на дисциплина и спазване на училищните правилници.

Липсата на партниране от страна на семействата, но и изобилието на родителска агресия, била тя вербална, документална или виртуална, катализира негативните процеси в българското училище. Необходима е оценка за дисциплина на учениците, оценка за дисциплина и партниране към родителите.

Категорично е необходимо да се забрани нерегулираната комуникация на родител към учител. Нека родителят да идва в училище само, ако е призован от педагогически специалист или директор.

Българският родител е един от най-важните фактори за постигане на образователни резултати, но само и единствено, ако е в своето призвание да възпитава и партнира.

Трябва да постигнем позитивна атмосфера в българското училище като баланс между стриктно спазване на правилата в клас и мотивация към учениците, с родители и институции, партниращи и признаващи авторитета на учителя.

Частните училища са отличен пример за доброто родителско партньорство, за стриктното спазване на училищния правилник, за оптимален брой ученици /16-20/. Затова и са водещи в някои класации.

В частните училища съществува договор между образователната институция и родителя, нещо, което Синдикат „Образование“ предлага от десетилетие, но администрацията на МОН и българските законотворци се страхуват да приложат.

Ниският брой на учениците, понякога само 3 ученика, също създава предпоставка за добри резултати, но не е съизмерим в сравнение с общински училища с 26 – 29 ученика.

За огромно съжаление последните 15 години издигнахме в култ външните оценявания, а забравихме да поглеждаме към текущите срочни и годишни оценки, които са най-верният индикатор за ученическото развитие. Този процес руши неимоверно много авторитета на учителя и е търсено оправдание от някои родители, че учениците са недооценени.

Продължаващите полицейски методи по време на изпитите подхранват конспиративните теории, които витаят в общественото и медийно пространство. Съмнението, което е доминиращо в този процес, подхранвано и от видеонаблюдението и „военновременните“ правила, насочени към ученици и учители, трябва да отстъпят на доверието и вярата към българския учител и българското училище.

Прекомерната бумащина и липса на договореност за статута на квестори, оценители и съветници, поставят системата в огромен стрес и чести грешки.

Синдикат „Образование“ предлага на така наречените „образователни“ експерти, които нямат и час педагогически стаж, да спрат да анализират една територия, която е чужда и непозната за тях. Нека бъдем много внимателните към НПО-тата, които се опитват да манипулират общественото мнение с комерсиални и неверни конспиративни теории за българското образование, които нанасят тотални вреди на българските ученици и родното образование.

Обвързването на основните учителски работни заплати с качеството на образованието е поредният спорен и вреден в сегашното статукво дебат. Не само, защото нямаме критерии за качество на образованието, не само, защото в Закона за предучилищното и училищно образование не е дефиниран добрият учител, но и защото за по-добро българско образование са нужни добри и призвани учители, а тяхното привличане и задържане е невъзможно без достойно заплащане.

И най-важно сега е не да търсим виновни, а да погледнем към правилните решения и действия, с които да реформираме българската образователна система. А това няма как да се случи без признаване авторитета на учителя, без вяра към неговите умения и решения и послания.

Без тази историческа любов към образование и просвета.