Павлин Иванов
Снимката едва ли има нужда от коментар. Тя е направена вчера в 17.40 часа, в сградата на Община Ловеч и е от тъй нареченото „обществени обсъждане“ на тема „Индикативния списък на допълнителните проекти за плановия период 2014-2020 г..“.
За протокола, на събитието присъстват 2 (словом – двама) представителя на Община Ловеч (в дясно на снимката) и 1 (словом – един) външен човек, директора на училище „Тодор Кирков“.
Вчерашният ми коментар за качената само няколко часа преди събитието покана към гражданството беше озаглавен „Връх на наглостта. Община Ловеч обявява обществено обсъждане часове преди самото събитие!“.
Бих желал да го коригирам. Г-жа Бахова любезно ми обясни, че има публикации в два местни вестника, с неясно какъв тираж и неясно до каква част от заинтересованите жители на община Ловеч достигащи, както и с проблеми при качването на обявата на официалният сайт на ловешкото кметство.
Приемам. Оттеглям си заглавието. Убедено приемам, че съм сбъркал и целокупното ловешко човечество е информирано.
Тогава в мен напира другият въпрос: След като населението е навременно и надлежно информирано, защо от близо 50 хилядна община на тъй нареченото „обсъждане“ има само 1 (словом – един) човек и то в ролята му на директор на училище?
Аз имам отговор
Никой не вярва на градската управа, че ще се вслуша в него! Аргументи мога да преведа стотици. Стотици са и поставени проблеми както в „Ловеч днес“, така и в другите местни медии.
Никой не желае да си губи времето в „сътрудничество“ с ловешката местна власт, защото такова просто няма.
Никой не предлага идеи, защото дори и да бъдат приети „радушно“, тяхното реализиране бива толкова извратено, че няма грам смисъл от загубата на време за дискусия с местната власт.
Единствените „доволни“ са“:
– Едни особени сдружения на граждани, които са на издръжка, макар и скрита, а и не чак толкова, на публичните средства на ловешките граждани
– Едни квартални съвети, които традиционно, във всеки свой отчет декларират колко са доволни от кмета и колко добре работят с него. И това, независимо от факта, че жителите на собствените им квартали са потънали в боклуци, кал и мизерия.
Доволни са хората, представители на нещо си, за които първа гордост е да са на една маса с властта, да ги има на снимка, да са показани в някоя медия как стоят редом до „първите“, независимо, че точно тя, тази власт и управление ги е осъдила да живеят е един разпадащ се град.
Впрочем, оценка за качеството на работата е дадена и наскоро завършилият конкурс „Кмет на годината“. Да сте чули, че ловешкият кмет е някъде в класацията?
И за да се върна на темата с тъй нареченото „обществено обсъждане“, трябва да кажа, че то най-вероятно ще влезе като „успешно“ проведено по документи.
Като прибавим и тотално сбърканите разбирания за комуникация с гражданите на боса на Общински съвет Ловеч Тихол Тихолов, укриваната от него, но иначе задължителна за оповестяване информация за материалите свързани с провеждането на заседания на местния парламент, картинка с тъй наречената „местна власт“ е повече от катастрофална.
Успокоителното е, че терминал 2 е само на два часа път от един, иначе много красив и уютен град, който за съжаление се разпада.