Павлин Иванов

От всичко, което много години виждам. От всичко, което виждам като мерки и сега, може да се направи само един извод – никое правителство няма идея какво е малък бизнес и защо е важен. Нека ви разкажа.

Малкият бизнес е една свободна инициатива на нормален човек, който не иска да бъде зависим от държава и общини, като основната цел реално се свежда до изкарване на една заплата чрез собствен труд и малко наети в него хора.

Обикновено в един малък или микро бизнес работи собственика и има няколко наети човека. Тази малка общност е може би най-трудното нещо за управляване! Това го е изпитвал всеки един от онези над половин милион българи хранещи семействата си и които упражняват занаяти, имат малко магазинче, кафене, фурна, ателие за услуги.

Идеята на малкият бизнес не е собственика да стане милионер, а чрез своя труд, знания и умения, да се получи в общия смисъл една нормална заплата, НО без това да зависи от някоя „калинка“ за началник. Не случайно подчертавам това.

По статистика, самоосигуряващите се в България са над 600 000 души. Ако прибавим и хората, които те наемат, цифрата на заетите става над милион. Това са много, прекалено много семейства, които НЕ искат да крадат, НЕ могат да участват в обществени поръчки, НЕ висят на държавата като издръжка, напротив! Макар повечето, да не кажа почти всички собственици на малки бизнеси, да има непогасени задължения към НАП, НОИ, общини ( хубав въпрос е ЗАЩО това е така), те се борят всеки божи ден да са над повърхността, въпреки държавното и общинско безумие в тази страна.

Просто в България, по-точно управниците на страната, или никога не са изкарвали лев със собствените си умения или са забравили много бързо какво им е коствало това! Огромната част от администраторите са родени чиновници, иначе едва ли биха се държали, мислили, подхождали по този наподобяващ геноцид начин към хората с малки бизнеси. Ако моите думи не събуждат доверие, попитайте първия ваш приятел, за когото се сетите и той ще ви разкаже в общи линии същото.

Да фалира или не, решава собственикът на всеки малък бизнес. Заради понякога тъпият си инат, малките собственици на бизнеси продължават да се борят, да мислят как да оцелеят те и хората работещи за тях, още повече, това се случва в СИЛНО враждебна среда. Повярвайте, ако за държавните служители краят на месеца е трепетно очакване на сигурната и прогнозируема заплата, за собствениците на малки бизнеси, това е най-кошмарното време. Но все пак, това е въпрос на личен избор.

Другият вариант, обратното на борба за оцеляване е много прост. Собственикът просто се предава, писва му и разпуска хората и всички заедно, цялата мъничка фирма, отива на борсата и де факто, започва да получава пари за безработица. Т.е., вместо тези хора, с безброй различни като насоченост малки бизнеси, да бъдат полезни и създават продукти и важни услуги, вместо да внасят данъци, те спират да правят това и като безработни започват да получават обезщетения за безработица.

Кое е по-добре, да тежат ли на държавна издръжка или да внасят дори и малко в държавната хазна. Говорим за над 600 000 души!

Защо пиша всичко това ли? Защото от нито една мярка на Правителството и Парламента, не се вижда как собствениците и наетите хора в малките бизнеси ще продължат да работят и да бъдат полезни СЛЕД кризата с Covid-19.

Разбрахме къде се наливат милиони. Ясно е, при кого отиват. Прогнозируем е и резултата от това – нищо да не се промени в страната, въпреки напиращите изводи за несъстоятелна икономическа политика! Мерките, обявени от Правителството категорично НЕ са добри! И тук не става въпрос само за даване на пари, а за даване на умен и работещ план, предвидимост и изобщо диференцирана икономическа политика по отношение на малкия бизнес.

Хубаво е политиците да разберат, че огромният процент от заетите в България са във фирмите на съвсем обикновени хора, а не на олигарси, далавераджии, близки до властта тарикати. Хубаво е да се помисли по тази тема.