Всеки ден имаме повод да си спомняме за Левски

Жанина Илиева

Всеки ден имаме повод да си спомняме за Левски, каза пред ученици на Езиковата родственицата на революционера Христина Богданова

Родственицата на Левски Христина Богданова се срещна с ученици от Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“ на 18 февруари. Призна, че срещата с младите хора е много вълнуваща, защото самата тя е завършила това училище преди 24 години. В залата бяха и нейни съученици и преподаватели. За първи път обаче Христина е гост на Езиковата като родственица на Левски.

„Когато бях ученичка, моят дядо идваше и разказваше за Левски. Бях горда. Отне ми време за да разбера какво означава Левски за мен и факта, че съм негова родственица. Благословена съм от съдбата, че в жилите ми тече неговата кръв“, каза Христина Богданова. Според нея, всеки ден имаме повод да си спомняме за Левски и така да изразим почитта си към него. Смята, че отношението към Апостола е лично преживяване за всеки един от нас, представата за него – също.

Христина Богданова разказа за семейството, в което е отрасъл Левски, за родителите му, които са били стойностни и интересни хора. Бащата е бил считан за един изключително честен и справедлив човек, който е решавал различни спорове. Разказа и случки от семейната история – как сестрата на Левски, Яна, била наказана да не лазарува, защото баща й видял как изпреварила всички на опашката, за да си налее първа вода. Майката е била смела и горда жена. В семейството се препредавала историята с турчина, на когото тя ударила шамар, защото се опитал да я закача.

Христина сподели пред учениците и разочарованието си от филма за Левски. „Беше ужасяващ. Не мога да кажа какво е неговото послание. Образите бяха поднесени по нелеп, обиден начин. Когато говорим за исторически фигури точно от тази епоха, трябва да има мяра, баланс, уважение, каза Христина. Според нея, филмът демонстрира неразбиране на епохата и нравите, а образите на революционерите са представени гротесткно. Има и чисто фактологически неточности. Христина изразила мнението си за филма в личния си профил във фейсбук. Изразих мнението си не като родственица на Левски, публикувах го като българка, каза Христина. По думите й, жалко е, ако за някого този филм е единственият източник на информация за епохата и героите й.

„Тъжно е, защото Левски и тези герои това са нашите корени. Ако нямаме семейството си, дедите, корените си, ще сме никои. Това е големият грях на тоя филм – тази лека ръка, с която сечем собствените си корени“, каза Христина Богданова. Убедена е, че историята не може да се пренарежда, но и не може с категории на 21 век да се коментират хората от други епохи. „Може би цялата тази история около филма е повод да се замислим какво означава тази фигура за нас. Когато говоря за Левски, аз също търся чисто човешката страна. Във филма един от акцентите е любовният живот на Левски – жената е явно някакъв събирателен образ, но накрая тя се отрови. Има няколко абсурди във филма и това е един от тях. Запазени са истории, че Левски е имал моми, които е харесвал. В тетрадките на моите дядовци пише за една Йова, която е била от Вонягово. Той я харесал, докато е бил учител там, била е сестра на неговия хазяин. Задявал я е – дали може да откъсне цветето й, тя му казвала, че не може, защото ще я излъже и тогава няма да може да се омъжи за войняговец. Такъв е бил духът и отношенията от онова време. Имало и друга история – за монахиня Ангелина от Девическия метох в Сопот – двамата с Левски седели и говорели под лозницата, но една друга монахиня, Христина, винаги бдяла над тях. „Много различно е като изказ, като отношение. Били са дълбоко религиозни хора, вярващи. Вярващ човек не може да се самоубие, защото това противоречи на цялата му същност“, коментира Христина.

Тя разговаря с учениците и за запазените оригинални снимки на Левски, за заветите, които е оставил, за примера, който дава и днес на политиците.

„Имал е ангажимента и мисълта, че това, което прави, има последици, и то не за него и шепа хора, а за всички българи. Това съвременните политици трябва да успеят да чуят и схванат, каза родственицата на Левски. Тя припомни и разбирането му, че това, което се случва, е процес , то не се ограничава до житейския път на един човек. Начинът да има краен резултат е, когато започнатото бъде продължено. С кончината на един човек, не свършва пътя, който трябва да се извърви. Христина припомни и думите, че на България й трябват достойни хора, които да ни поведат по пътя на благоденствието, така „щото да сме равни на другите европейски народи“.