Георги Тодоров

През годините съм слушал безброй анализи и критики към политици, общественици, популярни личности и др. Българинът е тесен експерт да ги прави, и то с лека ръка. Много ни е трудно обаче, когато трябва да анализираме нас самите като народ. Още повече, пък ако трябва да сме критични.

В последните години, все повече хора в България формират гражданското си поведение и мнение на базата на фалшиви новини от гнусни и лъжливи сайтове, на това кой какво казал пред блока, на това какво е прочел в някой жълт вестник и т.н. Все по – малко останаха онези, които четат, проверяват и се интересуват преди да изградят позицията си.

Виждам всеки ден кадърни хора, които се отказват от обществена дейност, смазани пред силата на хейтърщината и простотията , която лъха отвсякъде. Имам чувството, че народа ни има нужда да чуе това, което му се иска да чуе, а не да слуша онези, които имат аргументирано и смислено мнение. Не подкрепяме хората, които носят отговорността на тежките решения, а вярваме на най – различни лъжци и популисти.

Тези, които използват популистичната риторика са шумни. Те ръсят мнението си навсякъде, където то може да се чуе от по – голяма маса хора, колкото и абсурдно да е то. И ако доскоро аудиторията на такова говорене бе само от нискообразовани хора, то в последно време виждам и такива на доста по – високо ниво да се поддават на лъжи и внушения.

Фейсбук е мястото, в което всеки ден ни заливат все по – фалшиви и пропагандни сайтове.

Те тиражират информация, която няма нищо общо с истината, заблуждават хората, хвърлят петно върху редица личности, съсипват човешки съдби. Тези псевдомедии са огромен проблем , който достига до все по – застрашителни мащаби, но те са следствието, а не причината.

Истинската причина сме ние като народ и е жалко, че не го разбираме. Те виреят, защото ние се поддаваме, вярваме и ги разпространяваме. Ние сме почвата, в която този цирей за обществото ни се отглежда и развива. Подхранваме го с невежеството, некомпетентността и безхаберието ни. Ние обичаме този, който ни лъже, така както на нас ни харесва и мразим онези, които открито ни говорят истината.
И ако всичко това сега не ни е много важно, в утрешният ден това ще е бъдещето на България! Нашата България!  И ние всеки ден решаваме, дали ще я превърнем в трибуна на знанието или в трибуна на хейтърщината!

3 коментара

  1. Този е едно момченце, което висеше като сопол в клуба на БСП , пишеше съобщения на всички по- млади жени и все искаше баща му да е кандидат за нещо, като видя, че никой не му обръща внимание , защото е посредствен се насочи към клуба на ГЕРБ…

    1. Здравейте, г-жо Цанкова. Принципно уважавам всяко едно мнение и това, че ме намирате за посредствен, не е проблем за мен. Това си е ваше мнение. Ще си позволя да ви отговоря само с един коментар, защото твърдите неща, които просто не са истина.
      1. В клуба на БСП съм влизал 1 единствен път и то е било за да придружа бившата си приятелка, която бе ваш член. Това се случи сигурно преди 10 години.
      2. Факт е, че преди много години моя баща бе член на БСП. Искам да ви кажа, и естествено това може да го проверите, че той никога не е бил кандидат за нищо и не е имал претенциите да бъде. Нещо повече, той никога не е заемал каквато и да е длъжност имаща отношение с местната или централна власт.
      Можете да бъдете спокойна аз също нямам каквито и да е амбиции за подобно нещо. Желая ви, хубав ден

Comments are closed.