Пак дойде голямо дерби. Най-голямото, с Левски. От създаването на Литекс по-голям дразнител не съм виждал. Нито Ботев, нито Лудогорец или ЦСКА могат да сгъстят въздуха над градския стадион в Ловеч до такава консистенция. Както сполучливо казва мой приятел „щом играят Литекс и Левски въздухът започва да трепери още с първия съдийски сигнал“. Съдя по себе си – по традиция гледам разпалено футболни мачове, но щом играем с Левски минавам отвъд предела на разумното вживяване. В тези дербита съм видял всичко – победи и загуби, голове в първата и последната минута, триумф с дузпи и късмет, поражения със съдийски подаръци или вратарски аванти, тъга и радост. Когато се изправиш срещу Левски забравяш всичко. Тези мачове са въпрос на чест. Всяка победа е като свидетелство за майсторска класа. Мисля, че точно епичните битки с Левски накараха футболната общественост да уважава Литекс, първоначално считан за временно явление със „селски“ манталитет.
Преди десетина дни случайно срещнах мой познат – фанатичен фен на оранжевия отбор. Естествено разговора тръгна към футбола. Човекът продължава да более за отбора, ходи все така редовно на футболни мачове, но категорично не желае да скандира името на отбора. Заяви, че е страшно огорчен от нестихващите амбиции на Гриша Ганчев да зареже Литекс в ивето на ЦСКА. Затова като протест отказал да скандира името на неговата фирма. Сигурен съм, че мнозина са огорчени от това, че вече две лета медиите обидно разнасят мощите на ловешкия отбор като някаква мърша. И от това, че собственикът сякаш е загърбил оранжевите фенове. Сигурен съм, че инвестициите във футбола са бизнес, но хората имат сърца, с които обичат. А понякога наранените сърца трудно прощават. Вече писах, че сагата от началото на лятото сигурно ще внесе хлад между отбора и верните на футбола ловчалии. Но идва мача с Левски, а когато се изправяш срещу него забравяш всичко. Една победна вечер е като прошка.
В предни постове споделих, че от миналата година доби живот най-успешния проект на Литекс. Отбор, композиран от младостта на собствената академия заигра отличен футбол и предизвика възхищение и пример за огромна част от футболната журналистика и водещите клубове. Мистерия ще остане за мен, защо след такъв впечатляващ рестарт, се разгоря хроничната любов към една гаснеща комунистическа легенда. Толкова силно се разгоря, че за малко да изгори всичко добро, създадено в Ловеч. Нейсе, Литекс е жив, играе в Ловеч и носи същите оранжеви екипи. Амбициите на ръководството нямат нищо общо с воплите за оцеляване от миналата година, а футболистите изглеждат нахъсани за битки в челото. Очевидно е, че този Литекс ще надгражда и развива положеното през миналата година. Всички, които практикуваха вълнувашия футбол от миналата година са тук. Няма ги само Гошко Миланов и Исмаил Иса. За сметка на това в редиците са Берберович и Джизула, които веднага дадоха положителна разлика и вдъхващият надежди Джордан. На кормилото е легандарният Заги. Този отбор е по-оранжев отвсякога! Тринадесет момчета от местната школа, трима пробили за футбола в Литекс (Бодуров, Божиков, Ваюши) и четирима герои от стари оранжеви кампании (Загорчич, Берберович, Генчев, Златинов).
Литекс стартира чудесно. Наблюдателите признават, че с всеки мач прогресира и играе все по-силно. В дербито с Ботев видях искрици на онази чудесна игра от миналата есен. Мачът с Левски е най-подходящият подовод за истинско избухване. Време е правилният път, по който бе тръгнал отбора, да доведе до първата голяма победа. През миналия сезон Литекс игра силно и вдъхновяващо, превъзхождаше дори големите тимове, но спечели едва два дерби мача – тези с ЦСКА. За дванадесет срещи с противници от топ 7 е крайно недостатъчно. Отборът загуби по два пъти от Ботев и Левски, завърши с равен и загуба с Лудогорец и Берое и два пъти наравно с Локомотив Пловдив. Като добавим и равния с Ботев преди две седмици, фактите стават комплексиращи. Мачът с Левски може да бъде първата успешна стъпка към завръщането сред най-големите в българския футбол. В дербито с пловдивчани видях един Литекс с различно самочувствие – доминиращ и много близо до успеха. Убеден съм, че ако повтори играта си и при очевидния прогрес след всеки мач, младият отбор ще покаже, че вече е готов за сериозни подвизи. Нищо по-хубаво това да се случи в дерби срещу Левски, когато въздухът трепери и всичко лошо се забравя. Някой скептично ще попита, дали това не е един от последните мачове между Литекс и Левски. Аз пък предпочитам да изпия насладата от това, жежкото дерби още го има. Зависи откъде гледаш, едни приемат, че чашата е полупълна, други я виждат полупразна. Може би след мач като утрешния ще настъпят успешните дни на третия Литекс.
Така, че хайде утре да разтреперим въздуха, на стадиона, не пред телевизорите. Може би пък и от това зависи бъдещето на Литекс!