Даниела КОЛАРОВА
Вчера беше при мен. Говорихме си, умувахме по реализацията на бъдещите му планове, включително и подаването на молба за офис на гражданското сдружение ЕВЕТ в Ловеч, коментирахме едно задгранично негово проектно намерение и срещата на кмета, организирана от него, с живеещите на ул. „Мадара“ в града. Естествено обсъдихме и политическата ситуация преди местните избори.
Тази сутрин научих, че вече го няма.
Момчето от турската махала в Ловеч, Чарли от лабораторията на ЗВЧ-то, екологът на общината, политикът от ранния период на ДПС, низвергнат впоследствие и сам обявил се срещу Доган, анализаторът на „политическите реалности в тюрлю гювеча“ (по неговите думи), регионалният лидер на сдружението „Европейска визия за етническа толерантност“, човекът на Асоциацията на българските градове и региони в Ловеч, чийто председател Ергин Емин го определи като „едно голямо попадение“. Бахтияр Караали.
Напусна ни завинаги. Малцина знаеха, че никак не е добре със здравето. Освен видимият „Бехтерев“ доста други болежки го бяха застигнали. Той криеше тегобите си, не показваше, че го мъчат финансови затруднения, видимо неглижираше и съкращението си от „Винал“. Винаги казваше: „Щом това се е случило, значи Бог така е пожелал“. И той, Бог, ще направи, твърдеше, промяната, когато й дойде моментът. Но промяната ще я има, и то към по-добро. И не беше чак толкова силно вярващ, просто неизменен оптимист.
Беше особено горд с дъщеря си и истински щастлив, когато получи прошката й.
Знаеше грешките си и не се кореше, че вече не може да ги поправи, просто искаше от тук насетне нови възможности. И не спираше да ги търси.
Беше постоянно обграден с жени, и в младите години, когато водеше цял „харем“, и по-късно. Винаги галантен, винаги с комплимент.
Обичаше да „хвърля по върбите“ събеседниците си, заливайки ги с витиевати „купешки“ приказки, бореше се за последната точка в разговора, все не спираше да се мери с първенците. Даваше се само на карти. Даже вчера се уговаряхме за едно „турнирче“ у тях на двора. Или пък вътре в подредената му гостоприемна къща.
Не би, приятелю. Не можахме „всичко да изядем и всичко да изпием“. Остави ни. Но знам, че за там, където отиде, ти вече беше готов. Знам също, че най-сетне ще намериш спокойствието, което все бягаше от теб приживе. А ние ще продължим плановете ти. Обещавам.
Почивай в мир!
П. П. За всички, които искат да се простят с Бахтияр Караали – поклонението ще е в понеделник от 9 до 10.30 ч. в дома му, а погребението в 11 ч. в централния гробищен комплекс „Скобелево“.
Сбогом приятелю!Ти живя честно и приятелски с всички свои познати! Не признаваше партиите , колкото приятелството!