Вечният Ловеч

Поля Илчева

Ловеч – град от история съграден , а от слаба ръка повален ..
В историята вечен останал, а от хората бързо забравен.
Самотен остава във времето, износва той сам на граждани бремето.
От време на време закичва се с люлякова премяна, така тъй красив става.

Ала иска ,не иска люляка си прецъфтява, ала самотата остава .
Хората го забравят и постепенно бавно разрушават.
Старите милеят със сълзи на очите .
Младите да заминат чакат и броят дните.
Но горд той там си старее и чака да дойде по- хубаво време .
С времето той по- стар става, но с история горд се изправя.
И Паметник има, и Крепост голяма да напомнят те вечно за неговата поява .
Да греят те, гръчко да ечат, да блести силно на историята мечът !