Вечна памет на героите дали живота си за да ни има нас!

Павлин Иванов

Днес е един от дните, в който поне за малко трябва да се замислим за хората дали живота си за да ни има нас. Преди 137 години на този ден, след тридневни жестоки боеве, Ловеч е освободен от робство.

Да, лято е, време за отпуски, но време подходящо да разкажем на децата си какво се е случило преди толкова много години. Да обясним, че за да ни има днес свободни, много наши предци е трябвало да се изправят срещу турските поробители, да отстояват с цената на живота си свободата и бъдещето на техните наследници.

Ако днес не сме достатъчно смели, силни и вярващи, поне можем да бъдем добри разказвачи. Нашите деца трябва да знаят, помнят и предават дълго след като ние си отидем как един храбър мъж – Цачо Шишков, с цената на живота си е осигурил време на своите съграждани да избягат от турците и запазят живота си. Да разкажем как непознати войници от Русия, Финландия, Румъния, са се били заради нас.

Днес имаме повод да си спомним, да разкажем, да помълчим, да отдадем почитта си към хората, дали живота си за да ни има днес.

Поклон!

 

 

Руско-турската война 1877-1878г е единствената от поредицата войни, която има за своя официална цел Освобождението на българите от османско иго и възстановяване на българската държава. В хода на Освободителната война през лятото на 1877 г. събитията в Ловеч преминават под знака на три паметни акта:

·        Първо освобождение на Ловеч –  5 юли;

·        Възстановяване на турската власт в града – 15 юли;

·        Второ освобождение – 22 август.

Руското командване обръща внимание на Ловеч в края на третата седмица от началото на войната. Поводът е надвисналата опастност от възстановяване на турската власт в Севлиево, както и  гарантиране на установилата се в Търново Главна квартира на руската армия.

На 5 юли малък отряд на полковник Жеребков настъпва по Севлиевско-Ловчанското шосе. Казаците сразяват съсредоточените башибозуци и черкези при  днешното село Петко Славейково. Заплахата пред Севлиево е ликвидирана. Без  заповед за завземане на Ловеч, но по изричното настояване на полковник Орлов, отрядът потегля в направление Ловеч. Устремът на казаците е неотразим. По време на боевете, обхванато от панически страх турското население напуска своите къщи и масово се евакуира. Безгранична е радостта на българите. Така след юнашки действия,  без нито една жертва и само с трима ранени бойци, Ловеч е освободен.

Съгласно  наложилата се практика, с помощта на казашките командири на 6 юли е избрано временно българско административно управление и организирана градска стража от българи.  Във временния управленчески орган – старейшинския съвет, влизат уважавани ловчанци, притежаващи сериозен делови опит. Това са свещеник  Теодор / Тодор / Мишаков – учител, „културтрегер” и администратор, Анастас Кунчев, Михаил Димчев и Димитър х. Дойчинов – тримата се отличават със значима стопанска предприемчивост и обществена активност.

Паметните битки за Плевен и връх Шипка увеличават неимоверно оперативното значение на Ловеч и за двете воюващи страни. Осман паша на 13 юли изпраща от Плевен  бригадния генерал Рифат паша с колона от 5 000 войника. Сутринта на 15 юли  достига и атакува Ловеч.  Малкият казашки отряд отстъпва към Севлиево. Градът става арена на жестокости и грабежи. Башибозуците и черкезите избиват десетки българи от Ловеч. Една част от ловчанци, под прикритието на казаците,  успяват да избягат в Севлиево и Търново, а друга в Свищов. Паметни ще останат подвига и саможертвата на ловчанския патриот Цачо Шишков. Със своята пушка той успява доста време да задържи черкезката конница, предоставяйки възможност на много граждани да се спасят. За тези, които не успяват да сторят това, последват дни на тежки мъки и изпитания. Рифат паша превръща Ловеч в укрепен пункт.

Решението за отвоюването на Ловеч се взема на състоялият се на 17 август военен съвет. На 18 август Главнокомандващият – Великия княз Николай Николаевич одобрява решението  и издава съответната заповед. За целта се назначава Специален сборен отряд от 24 000 войника под началството на  генерал-майор княз Имеретински. За началник –щаб е назначен полковник Паренсов. Отряда е разделен на 2 колони, командвани от ген. Скобелев и ген. Доброволски. Освободителите трябва да спечелят на всяка цена, за да върнат вярата в руското оръжие след  неуспехите при Плевен, Ловеч  и Стара Загора. Залогът е голям. Изходът на боя освен  военностратегически, има и други измерения-психологическо въздействие и нравствено-морален ефект, както върху самата армия, така и върху българите, изпитали радостта от освобождението и претърпели ужасите от повторното връщане на поробителя.

·        На 20 август скобелевци изтласкват турците от командните височини, намиращи се от двете страни на шосето Ловеч – Севлиево. Артилерията и пристигащите части получават възможност да заемат изгодни позиции.

·        На 22 август сутринта, княз Имеретински дава знак за започване на артилерийската канонада, с която се поставя началото на сражението. След дванадесетчасов бой, въпреки много упоритата съпротива на противника Ловеч е превзет.

 

Руските загуби са 300 убити и 1200 ранени войни. Към тези загуби следва да се причислят и 294 българи, избити по време на възстановяването на турската власт в града от отряда на Рифат паша.

Руското командване незабавно организира местна българска власт. На направените свободни избори е избран първия Общински съвет и кмет на Ловеч – Иван Драсов.

За освобождението на Ловеч днес ни напомнят 12 руски паметници:

·        Белият паметник на Стратеш  ни напомня  имената на войсковите части, участвали в делото на 22 август;

·         Черният паметник е посветен на 11 загинали бойци от 64-и Казански полк;

·        В памет на офицерите и войниците от 5-и Калужки и 6-и Либавски полк, както и 2-а артилерийска бригада са издигнати 5 паметника в близост до днешния Градски пазар върху влизащ в границите на частни дворове терен. Той безвъзмездно е отстъпен за благородната цел от неговите стопани в началото на 1879 г;

·        През 1977 г., когато се отбелязва 100 годишнината от освобождението на Ловеч, паметниците заедно с  тленните останки на героите са преместени в парка Стратеш, където е оформено специално мемориално място, известно днес като Алея на българо-руската дружба. Тук е преместен от двора на църквата „Св. Троица” паметника на полковник Кусов заедно с паметника на лекаря Александър Лебядевски;

·         В местността Червен бряг до скоро се издигаха три паметника на загиналите от 7- и Ревелски и 8-и Естляндски полк, които през 2007 г., когато се навършиха 130 години от освобождението на Ловеч, бяха също преместени в Алеята на българо-руската дружба;

·        За подвига на Цачо Шишков напомня скромен паметник, намиращ се на улицата, която носи неговото име. В памет на избитите ловчанци, техните останали живи съграждани издигат два паметника – единия в двора на църквата „Св. Богородица”, а другия, т. нар. Кървав камък – в кв. Дръстене.

Петима участници в освобождението на Ловеч са обявени от Общиския съвет за почетни граждани на града. Това са: генерал  Куропаткин – 1902 г., подполковник  Гембицки – 1903 г., генералите  Паренсов и  Тутолмин – 1907 г. и полковник  Касаткин. На имената на руските герои са кръстени редица улици в нашия град.

Превратностите на времето не са посипали с прах, спомена за това   знаменателно събитие. Със сигурност и в бъдеще Освобождението и освободителите на Ловеч, няма да бъдат забравени.

Дълбок поклон пред паметта на героите!