Вендета или реформи в ловешкото образование?

Иво Райнов

План А: Вендета

Преди две седмици срещнах познат директор на ловешко училище. Разменихме мисли за местното образование. В един от миговете на откровение ми сподели, че местната политика в образованието е докарала директорите дотам да се подозират и мразят. Битка за ученици, в която средствата загрубяват. Легендите разказват за задържани документи, манипулации, зловредни слухове, дори финансови стимули.Вероятно силно преувеличения обвинения, но е факт, че напрежението между училищата расте ежегодно. Откакто финансирането на училищата зависи само от броя на учениците конкуренцията за питомци не е просто въпрос на чест, а на оцеляване.

Проблемите се доказват от всяка възможна справка за местното образование. Отварям сайта на РИО Ловеч. За четвърто класиране в профилираните паралелки след 7-ми клас са останали 34 свободни  места, което е паралелка и 1/3. 90% от тези места са в три ловешки училища, които очевидно няма да постигнат максимална пълняемост на част от паралелките за следващата година. Ако се върне само един етап назад ще видим, че след  трето класирани свободните места в училищата от областния град са били  55 места, или  цели две паралелки. Факт е, че между трето и четвърто класиране движението в пълняемостта е незначително. Нека добавя, че вече са закрити три паралелки от предварително обявения прием, за които не е постигнат минималния брой записани ученици. Сълзи, обвинения, подозрения в административна подкрепа, митове за заговор. Причините са далеч от конспирацията – децата намаляват, а амбициите на училищата не се променят.

Да видим къде е проблемът? Ще си послужа със статистика. Както винаги общодостъпна от сайта на националния статистически институт. През изминалата 2013-2014-та година броят на учениците, обучаващи се в гимназиален етап на общообразователни училища е намалял със 130 души ( от 1825 на 1695) в сравнение с учебната 2008-2009 . В същото време в професионалните гимназии (бившите техникуми) намалението е с  289 ученици  (от 819 на 630). Сумарно това е 419 ученици.  Простата сметка показва, че това се 15 паралелки при максимална пълняемост (26 ученици). Нека уточня, че през учебната 2013-2014 общообразователните училища с гимназиален етап са 4-ри, колкото са и професионалните гимназии. На този фон е очевидно, че професионалните училища губят два пъти повече ученици от общообразователните. Причините са комплексни, но в никакъв случай не се дължат на конспирация или тенденциозна подкрепа на общообразователните училища. Свободният пазар предполага печеливши и губещи, а това е резултат от  конюнктура, реклама, имидж, качество и т.н. За размисъл и за да опонирам на господин Пламен Петков ще посоча, че намалението на учениците в гимназиален етап съвсем не изглежда драматично в Ловешка община. За последните шест години намалението на учениците в гимназиален етап на общообразователните училища в почти всички общини на областни центрове е 10-15%. За нашата община това намаление е само 6% и е един от най-добрите показатели за страната. За техническите училища средното намаление на броя на учениците за същия период в общините на областни центрове е 15-20%. За нашата е 23%, но въпреки това е по-добро от поне 7 общини на областни центрове. В Ловешка община професионалните гимназии традиционно не са предпочитани. През учебната 2008-2009 в тези училища учат 31% от учениците в гимназиална степен. През учебната 2013-2014 в тези училища са едва 26% от учениците в горен училищен етап. Подобно съотношение за последната учебна година няма в нито една община на областен град, В 10 от тях ( Монтана, Плевен, Разград, Русе, Търговище, Сливен, Ямбол, Кюстендил, Перник, Хасково) професионалните гимназии привличат по-голям брой ученици, а в други 6 броят на учащите в двата вида училища е балансиран. В тези числа има доста основания за размисъл.

Противно на лансираната от общинската администрация теза броят на учениците е сериозен проблем и за прогимназиалната и началната степен на образование. В прогимназиален етап намалението в броя на учениците между 2009 и 2014 година е с 91 (от  1452 на 1361), което означава 3,5 паралелки. Средният брой ученици за училище намалява от  145 на 136, което е един от най-ниските показатели за страната. В четири от училищата броят на паралелките варира от 2- до 5, което означава, че са сформирали средно около една на випуск.  В други три (СОУ „Климент Охридски“, ОУ „Професор Димитър Димов“ и ОУ „Христо Никифоров“ ) се колебае около 2 на випуск.  Не е ясно на основание на какви аргументи състоянието на професионалните гимназии със същия брой паралелки на випуск е критично, а това на средния курс в общообразователните е стабилно!

В начален етап  ситуацията е идентична. За периода между учебните 2008-2009 и 2013-2014 броят на учениците е намалял с 63 (от 1686 на 1623), което представлява 3 паралелки, тъй като пълняемоестта в този етап е по-ниска.  Средният брой на учениците за училище е намалял от 168 на 163. Само три училища формират 3-4 паралелки на випуск  (ОУ“Васил Левски“, ОУ „Христо Никифоров“, ОУ „Професор Димитър Димов“). В останалите с трудност събират до две на випуск,а  в четири (ОУ „Панайот Пипков“,  ОУ „Св.св. Крил и Методи“, Св. Св.“Васил Левски“ с. Малиново и ОУ  „Св.св. Крили и Методий“ с- Александрово)  около 1-1,5 паралелки на випуск.

Като теглим чертата ще разберем, че 8 от 13-те ловешки училища обучават между 200 и 300 ученика. Брой далеч от оптималния за доброто финансово здраве на едно училище – поддържане и перспективно развитие. При тази ситуация свирепата конкуренция за ученици с всички възможни средства е съвсем разбираема. При ограничен демографски ресурс и стагниращ брой на децата всеки ученик е ценен.  През последната учебна година повече от 25 паралелки са  на  долната граница на допустимата пълняемост. Всяко загубено дете означава проблем с оцеляването на паралелката. Реалностите правят ожесточено съревнованието между училищата. Бъдещето не обещава повече деца, а задълбочаващи се проблеми с оцеляването на училища. Липсата на общинска политика и стратегия превръща местното образование в джунгла, където оцеляват по-силните. И ако безразличното съзерцание на местната власт продължи конкуренцията за ученици ще има само едно възможно развитие – вендета, отмъстителна и безкомпромисна, на ръба на цивилизованото съперничество, че и отвъд него.

В следващата статия ще представя другата алтернатива – реформите.